Не очаквам

снегът да оправи

с белотата си черния свят.

Виж - животът си продължава.

Без да пита

кой кум, кой сват.

Няма смисъл пръсти да кършим 
след една или друга драма.
Злото няма ей тъй да свърши.
Но и доброто няма...

 

Както всички, и аз отсъждам

и по малко

държа карез.

Просто себе си за да бъда –

не за полза и интерес.

 

Не е нужно да ставам вещото

свръхлице,

за да знам детайли;

и дори да не зная нещо,

все излиза, че съм го знаел.

 

Може то да си няма име,

но не значи,

че е измама.

Всеки вижда, когато има,

а малцина - когато няма.

 

Чуй как шепне над нас снегът,

че светът е заченат в бяло,

а посоките

стават път

само щом им дадем начало.

 

Браво, Истински!
поздравявам те!

нямане се е задало,но нейсе наистина се намират още "окати"....Поздрав!

се възхищавам на истините, изказани кратко, лаконично и с перфектен стих!
Поздрави!
..........................
Всеки вижда, когато има,
а малцина - когато няма..........