Постинг
06.03.2013 23:38 -
Почина поетът Янко Димов
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 6773 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2013 12:26
Прочетен: 6773 Коментари: 21 Гласове:
26
Последна промяна: 07.03.2013 12:26
В понеделник вечерта при нелеп инцидент в центъра на София - ударен от тролейбус №9 на кръстовището на улиците "Раковска" и "Московска", точно срещу паметника на Иван Вазов - е починал великолепният поет и човек Янко Димов.
Сбогом, Янко!
........................
◊ ЛИЧНО ЗА ЯНКО ДИМОВ
Познавам бате Янко от студентските си години, а това ще рече отпреди близо... 40 години! Дали в редакция, дали на литературно четене, дали в кръчма (най-вероятно) сме се запознали, не помня, но оттогава го имам за свой по-голям приятел, който никога не се е изтъквал и не е наставлявал високомерно младите поети. Освен чудесен лирично-драматичен поет, той е добър човек, но добър не в лошия смисъл на думата, а човек и поет с характер, което значи преди всичко неудобен човек и творец. Затова и около името му не се е шумяло много и тогава, и днес, както се шуми около редица постни поети от същото поколение и време, които и досега биват изтъквани от клакьори с пагони и от други цивилни литератори като едва ли не най-големите поети; обаче край тях попрегърбеният не от тежестта на годините, а на времето, тревогата и дарбата бате Янко е истински поетичен великан. С тази своя добре позната на литературна България фигура той много ми наподобява на гигантските кристали, слушали стотици пъти да звучат български стихове в музея "Земята и хората" - като тях е някак неодялан, неошлайфан, немоделиран, но за сметка на това - естествен, достоен и монолитен.
В едно свое стихотворение бате Янко, обръщайки се към своите връстници, пише следното:
"Здравейте, старчета!
Сега сме вече
поетите на миналия век!"
Не, Янко Димов не е от поетите на миналия век. Той е от поетите на миналите векове, защото следва и върви по билото на една многовековна поетическа традиция, той е от поетите на днешния век - и докато има България и български език и се чете българска поезия - ще бъде и от поетите на бъдещите векове.
..................................
Пианистката
Тя ще влезе тихо в стаята позната,
и под десет пръста леки и добри,
нежно ще изгрее Лунната соната,
тишината в този дом ще озари.
И на люлякова нощ ще замирише,
и ще се облеят в трепетни лъчи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.
Вятърът ще млъкне в старите дървета,
ще се залюлеят сенките отвън,
ще се спрат щастливо хора и поети
да послушат този очароващ звън.
Може да се влюбят, може да запеят,
може тежка мъка да ги сполети,
но когато тръгнат в жълтата алея
и потънат мълком в своите врати
скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
и във всяка тяхна мисъл ще звучи
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.
0 0 0
Кога измина, мой живот, кога измина?
Бях млад пройдоха - горд и безпаричен.
С приятели на чаша русо вино
отричах лесно, лесно бях отричан.
Живеех по софийските тавани
с утехата, звездите че са близо.
Нехайно ближех честните си рани,
без корист давах втората си риза.
И мислех си, че времето е спряло
в сърцето ми, че винаги така
ще бъде искрометното начало,
а не позаблатената река.
Кога измина, мой живот, кога измина?
Остана изворът високо.
Долу - бит е.
Апартамент. Директен хол. Камина.
И в нея вече - пепел от звездите.
Янко Димов
Една от последните ми срещи с него бе на юбилейното му честване.
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15552&sid=31
БИОГРАФИЧНИЯ ВОТ - последния проект на Д...
Дяволска любов
ДА СИ ВНУШАВАШ БЕЗСПИР, ЧЕ СИ ПОЕТКА, бо...
Дяволска любов
ДА СИ ВНУШАВАШ БЕЗСПИР, ЧЕ СИ ПОЕТКА, бо...
Вечна му памет!
цитирайпред паметта му!
цитирайКрасиво пишеше!
цитирайда губи ценностни хора...
цитирайПоклон!
цитирайveninski написа:
Вечна му памет!
priqtel12 написа:
пред паметта му!
nicodima написа:
Красиво пишеше!
9.
slavimirgenchev1953 -
Абе то е такава нелепост, че не ме свърта. Не мога да повярвам.
07.03.2013 12:28
07.03.2013 12:28
yotovava написа:
да губи ценностни хора...
elada66 написа:
Поклон!
•
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
цитирайИ пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
12.
slavimirgenchev1953 -
Янко издаде миналата година много хубав обемист том с най-доброто от поезията и преводите си. Голямо богатство е.
07.03.2013 13:41
07.03.2013 13:41
tota написа:
•
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
slavimirgenchev1953 написа:
tota написа:
•
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора...
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване...
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
* * *
Извечен, вечен кръговрат...
Снегът полека се снишава
и сокове събужда март
в дърветата. И приближава
час, в който пак зеленогриви
ще бъдат ветровете, пак
девойките ще са красиви
и тръпни в пролетния мрак.
И пак момчета къдрокоси
ще ги прегръщат в лунен парк
и бебета с крачета боси
във люлките ще ритат пак.
Извечен, вечен кръговрат...
А ти си вън от кръговрата.
Зазижда те във самота
иронията на съдбата -
старостта.
Янко Димов.
Светла да е паметта ти, поете!!
завинаги!
цитирайСветла му памет!
цитирайпомита и светлите души. Вечна памет!
цитирайСветла да е паметта му!
Загуба голяма.
цитирайЗагуба голяма.
Със сигурност ще се помни и ще бъде и от поетите на бъдещите векове.
Дълбок поклон!
цитирайДълбок поклон!
Днес в "24 часа" има статия за Янко Димов. И част от прекрасното му стихотворение " Пианистката". Жалко, да си отиде така нелепо и жестоко...
цитирайlubara написа:
Днес в "24 часа" има статия за Янко Димов. И част от прекрасното му стихотворение " Пианистката". Жалко, да си отиде така нелепо и жестоко...
Мир на душата му и живот в сърцата ни!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52264