Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 14:13 - Една епоха - двама поети. Една и съща съдба - две стихотворения
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 3349 Коментари: 6 Гласове:
26

Последна промяна: 15.03.2013 14:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 imageimageimage
Стамен Панчев

Автор: Дойчо Иванов, уредник на къща-музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица

100 години от гибелта на Стамен Панчев (1879-1913)
126 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887-1916)
СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО  ДЕБЕЛЯНОВ
Една епоха - двама поети. Една и  съща съдба - две стихотворения
Стамен Панчев, роден  в Орхание (Ботевград от 1934 г.), виден учител и общественик,  музикант, литератор и краевед, заминава на фронта през септември 1912 г., в началото на Балканската война. По-късно частта му участва в сраженията на Одринския фронт, дислоцирана е в северната част на Галиполския полуостров, по фронтовата линия Ялос-Епиватос край Мраморно море. Запасният подпоручик, командир на взвод от 12-та рота, на 3-та дружина от 38-ми пехотен полк, оцелява подир две ранявания. Но третото на 17 март е фатално – две рани от шрапнел в корема, една в дясната ръка.
Умира на 23 март 1913 г. във фронтовата болница в село Кадъкьой след 6-дневни страшни мъки. Бойните позиции на българските войски са обстрелвани от английски военен кораб. (Каква ирония: подпоручик Димчо Дебелянов загива също от английски куршум на южния фронт, край Струма…)
Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища. Очевидци  разказват, че и днес гробовете и паметниците на българските войни са в добро състояние. Макар да са в Турция и нашите войни да са воювали срещу турски войски… Тук с горчивина и покруса си спомняме българските военни гробища в Гърция, Македония, Сърбия – запустели или отдавна унищожени…
Преди пет години Цветан Северски публикува една чудесна статия за Стамен Панчев във в. „Земя“. Там бяха поместени няколко негови стихотворения и за пореден път ми направи впечатление сюжетът: войник заспива във фронтовия окоп; сънува завръщане у дома и среща с близките; а на сутринта загива в боя. Този сюжет е еднакъв в Стамен-Панчевото “Войнишки сън“ и в Димчовото„Сънят на героя“. Първото е писано на фронта, другото – в казармата в Самоков. Професионалните литератори сигурно отдавна са забелязали близостта и даже тъждествеността на този (а и на други сюжети) в произведения на творци от нашата и световната литература, даже от различни епохи, може би има и изследвания на тази тема.
Разбира се,  в случая впечатлява не просто сходният сюжет. А и съдбите, характерите, ако щете,  тихият, романтичен патриотизъм и жертвоготовност, предаността на род и отечество, на семейство и синовен дълг…
Стамен Панчев
ВОЙНИШКИ СЪН
Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.
Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:

-Братко, на добро ли е, на зло ли –
дрямнал-незадрямал, в тоя час
аз забравих днешните неволи
и се в сънища отнесох аз.
Сън сънувам – връщам се дома си.
Спи градецът в слънчевия ден,
само птичка нейде се огласи;
в цвят овошки свеждат се над мен.
В тясна, прашна, уличка където
всеки камък зная, аз вървях,
трепна ми болезнено сърцето,
своя скътан дом кога видях.
Влязох в двора, кучето позна ме,
лайна и опашка завърте
и показа се тогаз жена ми
на ръцете с малкото дете.
Щом видя ме, тя уста отвори,
но задавена захълца с глас
и докато ми проговори,
трепнах и събудих се тогаз.

Млъкна той, съня си кат разказа.
Чух след време, че захърка пак.
Месец се  през облаци показа
кат видение в среднощний мрак.

Буден бях, доде изгря зорница,
и в зори започна страшний бой.
Клетий – в сън видял жена, дечица,
в утринния бой загина той…

Димчо Дебелянов

СЪНЯТ НА ГЕРОЯ 
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле. 
  И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:

- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.

Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипваха се румени зари. 

Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой… 

 

imageimage

Портретът на Дебелянов е дело на художника Георги Белстойнев

imageimage

Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград

Надгробният паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица. Скулптор проф. Иван Лазаров

П. П. Преди няколко години чух за идеята тленните останки на Стамен Панчев да бъдат пренесени и препогребани в Ботевград. Както това правят за Димчо негови приятели и почитатели през 1931 г., пренасяйки тленните му останки от Демир Хисар (днес Сидирокастро) - Гърция, в родната Копривщица.

Какво става с това хубаво намерение?...

============================================

Стамен Панчев Сине мой Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ МОЙ!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!



Гласувай:
26



1. ok3223 - Така е,
15.03.2013 17:48
Големите синове на България са умирали млади.
Изключения май, няма ...
А "Сине мой", заслужено е в златния фонд на българската поезия.
... Сине мой, надежда скъпа моя,...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Такава е трагичната връзка между голямата поезия и живота.
16.03.2013 10:54
ok3223 написа:
Големите синове на България са умирали млади.
Изключения май, няма ...
А "Сине мой", заслужено е в златния фонд на българската поезия.
... Сине мой, надежда скъпа моя,...

цитирай
3. monaliza121 - Поздравления!
16.03.2013 14:43
Нямам какво да кажа. Скулптурата на проф. Лазаров е отговор на войнишките сънища.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Добре казано, Мона! )))
16.03.2013 15:00
monaliza121 написа:
Нямам какво да кажа. Скулптурата на проф. Лазаров е отговор на войнишките сънища.

цитирай
5. nicodima - Баща ми, който е вече на 90 години, наскоро ми рецитира "Сине мой"...
17.03.2013 13:36
Даже си беше записал в тефтерчето основните строфи, за да не ги забрави...
Горкото им, достойно поколение...
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Направо настръхнах! И моят баща го знаеше и го рецитираше. Друго поколение.
17.03.2013 19:11
nicodima написа:
Даже си беше записал в тефтерчето основните строфи, за да не ги забрави...
Горкото им, достойно поколение...

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5582479
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031