РЕЦИТАЛ
„Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.“
Иван Динков
Той беше толкова голям,
че нямаше къде да пасне,
освен да тъне в гняв и там
да тегне като лъч на място.
Не случи на приятел, враг,
късмет, планета и вселена
и затова край всеки фланг
сърцата си строи на бдение.
Когато възелът бе горд,
разсичаше го без упойка;
щом ангелите нямат хор,
кой прави висшата настройка?
Роден-вроден пророк – и той
не бе осакатен с похвала,
настройвайки на овчи строй
крадците на оригинала.
В предчувствие за тих палеж
го чух да ми подсказва фино:
“Не се ли самопринесеш,
ще съществуваш, но мърцина!”
И в този зле преведен свят
аз имам оттогава кройка:
пред нищо не изпитвам глад
и ангелите си настройвам.
на два етажа съм - с таван и зимници;
под бряста - в спомена - тълпа от дългове:
с торба - за Цветница, с чувал - за Сирница.
Това - по описа, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да вдигна гирите
над всички уреди, над всички уроди."
на два етажа съм - с таван и зимници;
под бряста - в спомена - тълпа от дългове:
с торба - за Цветница, с чувал - за Сирница.
Това - по описа, е вик, разбира се,
е само предговор, е нещо уводно:
едно разгряване - да вдигна гирите
над всички уреди, над всички уроди."