Продължавам с образователната програма за кушелиата.
...........................

 

Второ писмо на Пеньо Пенев до Цоньо Неделкин ? ХІІ 48 г.
вторник                                          Приятелю, здравей,
Получих писмото ти преди 10-на дни. Ще ме извиниш, че късно отговарям. Нали имаш на предвид, че съм чер работник от най-тежката категория труд на света - рудничарската. Сутрин ставам в 4 ч., ям хляб за закуска. Полугол и бос може да се каже тръгвам на работа. (Трябва да направиш (?) месеца за да ти се дадат облекло, царвули, квартира, увеличена дажба). От 6 до 12 ч. - в рудника. Тежък, кървав и изморителен труд. После от 12 до 4 ч. - извънредни часове - по строежите на нови постройки... Представи си  - в рудника [... ? ...]  някакъв шемет те люлей. По постройките е още по-ужасно... Сняг... Студ... Замръзнала вар, замръзнал пясък, лед и чакъл, вкаменен цимент - и трябва от всичко това [... ? ...]  (вероятно смес - б.м.) да приготвиш, с тарга на третия етаж да го качиш. По една риза съм, един скъсан пуловер и тънко памучно палтенце. Гащите - препасани с книжна връв, левия крачол съдран и къс до коляното... През скъсаните платненки се показват пръстите на нозете - вкочанели, зачервени и разранени до кръв. Над глезена на десния крак - загноясала рана - незараснала още от бригадата лятос. Шапка никога не съм носил. Не съм свикнал.... Косата - къдрава, посипана с прахоляци от всички видове....
Към 5 ч. се завръщам в "частната си квартира" - бордей извън Перник, полуразрушен от пропадането на галерия под него. .. Той е изоставен, настанил съм се в него с още едно 16-годишно момче... Бекяри, дявол да ни вземе!
Печка няма. В средата сме сложили тухли, крадем кюмюр от вагоните и палим огън... Задимява се много, но вентилацията е солидна - едната стена зее, черчеветата са изпотрошени, изгнили - опаковани с книги (вероятно хартия - б.м.), мокави, ламарини и дъсчени парчета. Тука, в тоя бордей, е живял като рудничар някога поета Вл. Русалиев.
Целия квартал се казва "Царева круша" и три бордея в покрайнините имат тоя №1054... Шопски работи!....
Приятелю, винаги се връщам грохнал от умора. Отпаднал. Искам да пиша, но чувствам, че от тоз груб, кървав труд в мината с всяка минута затъпявам, дори углопявам... Тежко е, брат! - Като на приятел ти описвам положението, като наблягам и предупреждавам - това да не породи в теб съжаление спрямо мене, което ще ме огорчи. Стигат ми трудностите и отровните горчилки тук!........
За да ти пратя мои стихове, трябва да мине дори месец, в който ще намеря време да препиша на чисто нещо, което да... ("което да" е задраскано от самия Пеньо Пенев и изречението е недовършено - б.м.) Ех, точка!
Мисля да участвам в някакъв си мл. (ладежки) лит. (ературен) сборник - за бриг. (адирското) движ. (ение) през 48 . Ще видим! ...
Ех, Цоньо, Цоньо! Не е ли вярно, че имаме небе, имаме крила, имаме сили за полет - но ледът на днешното кърджалийско време е сковал временно крилата ни. Точка вече! Яд и злоба ме хваща! Ботев казва: "Нов кърджалия в нова полуда!" Разбирай ме! Да живей Димитров - ха, ха, ха! Пеню Забележки: 1. Отстрани в полето на листа поетът е добавил: "Не! Аз не признавам тази строга линия на писане!", визирайки вече утвърдените и налагани от комунистическата партия марксистко-ленински "естетически" постулти и сковаващите таланта строги изисквания на социалистическия реализъм. Затова и по-късно, когато Пеньо Пенев в част от творчеството си се поддава на тези правила, е печатан на първа страница във всички вестници, тъй като лозунгите и патосът са служели пряко на партийната пропаганда. Това, разбира се, е част от творчеството на поета, но там не е същинският Пеньо. 2. Запазвам оригиналния правопис и пунктуация на поета.

------------------------------------
http://slavimirgenchev.info/?p=13681

важно нещо.
Държавата би трябвало да оцени твоите усилия да отвориш очите на слепите, да им обясниш какво са знанията и изкуството.
Ако решиш да кандидатстваш за учителска заплата, имаш моята подкрепа.

Щото аз не!
Приеми повторната ми покана за приятелство във Фейсбук!