и изтощени от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат на свещи.

Те могат и с трохи да поминуват,
но не трохи от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел с камъни във пазва.

Пътували са много
и на място
и могат да живеят, без да пречат.
Когато нейде всички ръкопляскат,
те винаги
са още по-далече.

Те знаят двеста, но и две им стига.
Не се прицелват, а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена -
те, пълна с неизвестности задача.
И нека тя остане нерешена,
та и богатите
да си поплачат.

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им —
слаби архитекти
на своите съдби —
четат.
И светят.
.............

Клип на Снежанка Тотева