Хей ръчички, хей ги две,

те ми тракат стихове. 

 

Старата клавиатура

се задъхва от халтура. 

 

Варна слуша и се дзвери:

„Кво ли бичи Хвалиери?“ 

 

За клошари, планини,

океански дълбини,

 

 

еверести, атаками,

Гази, Флориди, Маями, 

 

за съветския съюз,

за раздрънкан автобус, 

 

дето ще свали ачик 

някое девойче с шик…  

 

Или подписка сърцата

срещу НАТО и войната, 

 

щото сган фашисти гадни

щат Русия да нападнат!   

 

Стиховете напокон

в блогбегето пусне он… 

 

И по вехтите тръби 

рукнат евтини хвалби!

 

Разпечатка от стихове на Хвалиери

Хубав ще е денят!

Хубав ден, Слави!

Добре си ги наредил мушмороците!

Аз съм ... муза благодарна
и стихче ще му барна.
Че пише той стихове,проза,
есе и всичко му е добре!
В тъмна стая светът оглежда
през голямо стъклено кълбо.
Миналото с точност вижда
а бъдещето ясно да предвижда.
Всичко знае и разбира
за всеки случай, случка намира.
Но физиката му, явно яко куца.
Защото през стъклено кълбо
светът се вижда кат, вълмо!

Як ритник по мазолестия задник си им треснал на маестросите пУети...