Прочетен: 2619 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2016 10:10
РИТОРИЧЕН ОТГОВОР
РИТОРИЧЕН ОТГОВОР
Какво ни остава след всички ежби,
след всички драми, след всички контри?
Стават по-остри бодлите на таралежите
и се стесняват повече хоризонтите.
Прилича на сламката за удавника
и окончателната утеха,
че ще излезем изцяло прави,
а сме се разминали със човека.
Но кой е човекът, се пита в задачата?
Отговорът е риторичен като въпрос:
няма значение кой прави крачката,
щом обущарят още е бос.
Какво, че като излезеш от бъчвата
ще срещнеш поредния таралеж?
Решението не е толкова мъчно:
погали го,
дори да се убодеш.
ПОЕТЪТ СЛЕД НОЙ
На Тодор Чонов
Вирееш върху пръст
от думи
и под небе от слово бдиш,
опитвайки се неразумно
живота
с тях да осветиш.
Един неуправляем случай
в нелеп и омагьосан кръг,
където вечно
те улучват
стрели от твоя собствен лък.
В каквото и да се прицелиш,
петата ти пронизват пак.
От понеделник до неделя.
И от приятел,
и от враг.
В душата ти е позволено
да си играеш на война;
тъй обществото
ще приеме,
че търсиш в себе си вина.
Видях -
стрелите ти отиват.
Но утре вечният човек
ще те изрита превантивно
от ноевия си ковчег.
И все пак, падайки зад борда,
ти ще успееш да спасиш
поне един
безсмъртен образ,
чрез който да се преродиш.
ВСЕПРОЛЕТ
Променил съм се, знам добре.
Не прощават годините!….
Пак обичам път и море,
но нещо намразих зимата.
Уж разбирам защо децата
с нетърпение чакат сняг.
Друга вече ми е шейната.
И човекът от лед - мой враг.
Знам къде зимуват сезоните
и как кръговратът тече,
но ми трябват цъфнали клони
и звън във всяко цветче.
Искам слънце и бърза пролет
да разпусне над мен косите си,
че са грозни дърветата голи -
за разлика от жените.
И която от тях е готова
да зимува в моите дни -
тя ми е всички любови,
тя ми е всички жени.
РАВНОДЕЙСТВИЕ
Търсим мярка за всички неща
и между дух и плът - граница.
Можем ли да постигнем целта
без загуба на състояние?
Ако всичко върви по план,
значи не е наред нещо.
Дали изригването на вулкан
е обективна грешка?
Пак ще пита колко ни е часът
някой, дето изяжда времето.
Доживотният кръстопът
е мярка за неотклонение.
Който всеки път хвърля жребий,
лесно губи всички права.
Грозното патенце става лебед,
щом е лебед и без това.
Юда само веднъж целува.
И е ясно дори без притча:
щом нехаеш какво ти струва,
можеш да дадеш всичко.
ЕВЕРЕСТ
И от болна на здрава глава
всичко вечно да струпваш,
пак няма да станеш това,
за което си се изтупвал.
Ако искаш да бъдеш цял,
трябва да даваш навреме.
Кой може да ти отнеме
нещо, което си дал?
И даже с дребна интрига
да ти подбият път,
щом само пътят ти стига,
значи си на прав път.
Виждам добре, че пътят
на никого не е крив.
Вече съм твърде вътре,
за да се върна жив.
Всичко, което искам,
искам да стигам сам.
Знам и какво ми липсва.
Но него
няма да дам.
ДОСТАТЪЧНО ВСИЧКО
Не че ми трябва кой знае колко,
за да се чувствам жив:
голата истина, цялата болка,
пълнокръвният взрив…
Колкото трябва - вятърни мелници,
за да не губя представа,
повече празничност в простия делник,
за да не се изкушавам.
Искам, естествено, цялото царство
да разменя за коня,
с който, препуснал под пълна вяра,
утре ще те догоня.
Можем да имаме всичко и нищо -
разликата е къшей.
Знам, че очите не се насищат.
И в любовта е същото.
Искам красивото ти присъствие
като цветна градина:
колкото повече си откъсвам,
толкова още да има.
МНОГОБОЙ
Няма скрито-покрито
и живот след смъртта.
За да видиш звездите,
ти е нужна нощта.
Не захвърляй под коня
своя рицарски плащ:
да си жив непреклонно
е въпрос на кураж.
Който търси на тъмно
и поема вина,
някой ден ще разсъмне
в собствена светлина.
Тъй че имаш ли дарба,
нямаш право на мир.
Знай, че хората вярват
не преди, а подир.
Те се сещат за извора
чак сред блатния плен.
Можеш да си им близък
само отдалечен.
АГИОГРАФИЯ
Колко хора си вземат изпита,
а животът им пише двойки!
Повтарачите го надхитрят;
те умеят
да се настройват.
Плащат евтина индулгенция
ослободените сноби:
щом светците са прекалени,
те и Богу
са неудобни…
Днес човеците са нарядко,
а лъжите - така на гъсто,
че не можеш да минеш гратис,
без надеждата да си скъсаш.
Не припирам за равносметки -
просто виждам, седнал накриво:
организирано
е посредственото,
а пък опако - талантливото.
Талантът мрази
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
И по своите скъпи рани
нощем
бъдещето предсказва.
БИОГРАФИЗИРАН РОМАН
Чух за живота всякакви мнения,
но нахвърляни по модел
като в книга за впечатления
на крайпътен мотел.
Винаги ще се чувстваш измамен,
ако бързаш, воден от суета;
няма как хем да стигнеш целта,
хем да спестиш разстояние.
Освен да се прави каквото трябва,
е нужно и вътрешно бдение.
За да свършиш на времето работата,
трябва да бъдеш навреме.
Но за да видиш по-надалече,
трябва да бъдеш и в сянка,
както работи алпийски глетчер
в ледената си дрямка.
Знам какво не ми даваше мира
в годините на мира:
не припирах да ме разбират.
Аз
исках
да разбера.
Не се заканвам с върл идеал,
но го ценя и с грешките:
необходимо е да бъдеш цял,
за да си част от нещо.
Затова и сега съм готов
да бъда по всяко време.
Щом мога да дам любов,
значи мога да взема.
12.02.2016 16:27
Няма скрито-покрито
и живот след смъртта.
За да видиш звездите,
ти е нужна нощта.
Не захвърляй под коня
своя рицарски плащ:
да си жив непреклонно
е въпрос на кураж.
Който търси на тъмно
и поема вина,
някой ден ще разсъмне
в собствена светлина.
Тъй че имаш ли дарба,
нямаш право на мир.
Знай, че хората вярват
не преди, а подир.
Те се сещат за извора
чак сред блатния плен.
Можеш да си им близък
само отдалечен.
12.02.2016 16:37
Няма скрито-покрито
и живот след смъртта.
За да видиш звездите,
ти е нужна нощта.
Не захвърляй под коня
своя рицарски плащ:
да си жив непреклонно
е въпрос на кураж.
Който търси на тъмно
и поема вина,
някой ден ще разсъмне
в собствена светлина.
Тъй че имаш ли дарба,
нямаш право на мир.
Знай, че хората вярват
не преди, а подир.
Те се сещат за извора
чак сред блатния плен.
Можеш да си им близък
само отдалечен.
Какво ни остава след всички ежби,
след всички драми, след всички контри?
Стават по-остри бодлите на таралежите
и се стесняват повече хоризонтите.
Прилича на сламката за удавника
и окончателната утеха,
че ще излезем изцяло прави,
а сме се разминали със човека.
Но кой е човекът, се пита в задачата?
Отговорът е риторичен като въпрос:
няма значение кой прави крачката,
щом обущарят още е бос.
Какво, че като излезеш от бъчвата
ще срещнеш поредния таралеж?
Решението не е толкова мъчно:
погали го,
дори да се убодеш.
И когато погалиш този" безобиден ежльо", той започва да те боде непрекъснато, защото ще си въобрази,че с това ти доставя удоволствие.Хареса ми, а по-добре не е ли да не го галя.
14.02.2016 18:03
Какво ни остава след всички ежби,
след всички драми, след всички контри?
Стават по-остри бодлите на таралежите
и се стесняват повече хоризонтите.
Прилича на сламката за удавника
и окончателната утеха,
че ще излезем изцяло прави,
а сме се разминали със човека.
Но кой е човекът, се пита в задачата?
Отговорът е риторичен като въпрос:
няма значение кой прави крачката,
щом обущарят още е бос.
Какво, че като излезеш от бъчвата
ще срещнеш поредния таралеж?
Решението не е толкова мъчно:
погали го,
дори да се убодеш.
И когато погалиш този" безобиден ежльо", той започва да те боде непрекъснато, защото ще си въобрази,че с това ти доставя удоволствие.Хареса ми, а по-добре не е ли да не го галя.
написа: "Хей, човече, който идеш/ щастие ли или мъртво цвете носиш? /Ние те наказваме със свойта вяра!"
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
свързаните измами
и отпъжда всяка съблазън.
РИТОРИЧЕН ОТГОВОР
Какво ни остава след всички ежби,
след всички драми, след всички контри?
Стават по-остри бодлите на таралежите
и се стесняват повече хоризонтите.
Прилича на сламката за удавника
и окончателната утеха,
че ще излезем изцяло прави,
а сме се разминали със човека.
Но кой е човекът, се пита в задачата?
Отговорът е риторичен като въпрос:
няма значение кой прави крачката,
щом обущарят още е бос.
Какво, че като излезеш от бъчвата
ще срещнеш поредния таралеж?
Решението не е толкова мъчно:
погали го,
дори да се убодеш.
РИТОРИЧЕН ОТГОВОР
Какво ни остава след всички ежби,
след всички драми, след всички контри?
Стават по-остри бодлите на таралежите
и се стесняват повече хоризонтите.
Прилича на сламката за удавника
и окончателната утеха,
че ще излезем изцяло прави,
а сме се разминали със човека.
Но кой е човекът, се пита в задачата?
Отговорът е риторичен като въпрос:
няма значение кой прави крачката,
щом обущарят още е бос.
Какво, че като излезеш от бъчвата
ще срещнеш поредния таралеж?
Решението не е толкова мъчно:
погали го,
дори да се убодеш.
