Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2016 12:10 - ПАМЕТ ЗА ВАЛЕРИ КАЛОНКИН (2 април 1958 – 12 февруари 1999)
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 1532 Коментари: 6 Гласове:
24

Последна промяна: 02.03.2016 17:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Валери Калонкин

(2 април 1958 – 12 февруари 1999)

 

ИЗКУШЕНИЕ

(Сизиф)

Така е с мене – аз си бутам камъка

от толкова години. Ще сгрешиш,

ако ми кажеш, че това е драма.

А драма е, щом ти се появиш.

Присъствието става осезаемо.

Очите ми намират мироглед.

Дали е нуждо да се запознаваме –

и ти, и аз сме някои поред,

в поредните пътеки, постоянните,

отдолу до върха и пак назад.

Не искам и не знам да те открадна.

Не съм ти нужен в твоя личен свят.

Така се случва.

Всичко е премерено.

Претеглено, продадено.

Предвид

промяната, обезличила ерите,

не ни е нужен вече динамит.

Горенето е тама за история

на минали отдавна времена.

Ти просто каваш:

-          Просто си ми вторият.

А в мислите ни много имена

се сливат и не ми остава място,

че отесня дори и паметта.

Не е ли ясно, че не ни е ясно

защо си мислим минали неща.

Какво ли ще излезе от нас двамата?

А драмата е драма на века.

 

И остави ме да си бутам камъка.

Все някога ще стигна до върха. 

 

КЪМ ПОЕЗИЯТА

 

Аз съм ти нужен, нали,

нужен съм като приятел?

Всичко от мене вземи,

но остави ми крилата.

 

Иначе как ще летя,

как ще ти идвам на гости?

Всички тревожни неща

как ще превръщам в прости?

 

Как ще погледна деня

с тия очи късогледи?

Как в полумрак, в тишина

ще се родя за последно?

 

Всичко от мене вземи –

и любовта си ти давам.

Даже и гръм да гърми,

в бурята даже да падам, 

 

даже да стена в листа

като дърво срещу вятър,

моля те само това –

ти остави ми крилата. 

 

ЗАВЕЩАНИЕ

 

След мене ще остане чувството

за празнота – едва усещано.

Прославям яките ви мускули,

поети, идващи отсреща.

 

Прославям белите ви дробове

и отделителните органи.

Аз бях отаян роб на словото

и нищо повече.

 

Дали е трябвало на здравите

подобно тяло – за опасност?

Мечтая трудно да забравите,

че между вас е празно мястото.

 

Живейте, братя по оръжие,

за пример аз съвсем не ставам.

Не вярвам, че ще има връщане.

Ала животът продължава.

 

Живейте, моля ви. Без болести.

Без болници. Без заблуждения.

Живейте. Та животът просто е

единственото ви спасение

 

да не изпаднете сред ужаса

на отмаляващия почерк,

че ще остане само чувството

за празнота.

И нищо повече. 

 

ИНТИМНО

 

Дали те обичам – не зная.

Любов – то е рози и кал.

Аз, вярвай ми, стигах до края

и пак се завръщах, разбрал,

 

че краят е само начало,

че всичко – било, небило –

без чакане е начертало

бръчки по мойто чело.

 

И пак се завръщах. Прости ми,

оная, която преди

обичах, си имаше име

и падаха топли звезди

 

в ръцете ни, за да угаснат,

когато си тръгне нощта.

Какво да направя – прекрасни

са само реални неща.

 

Аз просто сега се усмихвам.

Докосвам ръцете ти плах.

Жената навярно е лихва

за пъровродния грях.

 

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

 

Войната е най-голямото равенство между хората.

(Щабните офицери не пишат стихотворения.)

Войната е предизвикателство към историята

на обществените разслоения.

 

Все едно е какъв си, когато отсреща стрелят.

Все едно кой е отсреща пред гласа на куршума.

Поетът надига глава точно когато в него се целят.

Смъртта няма нужда от думи.

 

Смъртта иска само два метра гроб. И притихва

тялото под сянката на църковното здание.

Демир Хисар е обикновено градче – като хиляди.

И такова ще си остане.

 

После идва пренасянето на костите.

Мирът поставя нещата на тяхното точно място.

Поетът е бил поет. Сега вече е ясно.

И щабните офицери го погребват с военни почести.

---------------------------------------------------------------------------------

ПОЕТЪТ

"И остави ме да си бутам камъка.
Все някога ще стигна до върха..
."

Валери Калонкин, "Изкушение"

Поезия и славолюбие
са толкова несъвместими,
че между тях са се изгубвали,
макар и с пропуски, мнозина
На практика и на теория
задачата е безусловна;
за всичко - от плода до корена -
поетът сам си е виновен. 
Не се натиска за прослава
и не обслужва ничий вкус,
а пише стихове тогава,
когато предусети трус. 
Не трябват кой знай колко ум,
прозрения или предчувствия:
това, че не е вдигал шум,
не значи, че не е присъствал. 
Каквото и да е направил -
известно или неизвестно -
поезията продължава
живота му със свои средства
Изкачвал се е и по стръмното,
политал е и в пропастта.
Но само от върха на дъното
се виждат трайните неща. 

Той е призван да брани трепета
и все пропуска своя ред,
че няма нищо по-нелепо
от изкушения поет. Славимир Генчев


П.С. Пет години по-млад от мен, Валери си отиде само на 41 години. Помня го като студент, когато бях завършил (1977 г.) и вече работех като уредник на къща-музей "Димчо Дебелянов" в Копривщица.
Освен всичко, организирах и студентския конкурс за стихотворение, посветено на Дебелянов, като просто продължих няколкогодишната традиция.
Тогава всяка пролет в Копривщица пристигаха поети-творци от цяла България, идваха, естествено, и членовете на КМПС "Д. Дебелянов" - шумното дебеляновско ято на Георги Черняков, художествен ръководител на кабинета. И тогава, и по-късно се виждахме с Валери в София, макар и все по-рядко. Ходих му на гости в кв. "Гео Милев", където живееше Валерката, защото тогава преподавах български език в Института за чуждестранни студенти и ми беше близко.
За мене не беше изненада, че Валери дойде на работа в музея на Дебелянов веднага след като аз напуснах през 1980 г. - пак поет, пак член на КМПС :Д. Дебелянов", пак влюбен в Дебелянов млад филолог щеше да стане урединк на този поетичен музей! 
Сега, когато подготваме антологията "Дебеляновско ято", сме длъжни да включим в нея творби и на вече отишли си от живота членове на кабинета като Валери Калонкин.
Валери не само е ярък представител на своето поколение, но и изобщо е ярък български поет, когото много ценя като творец, човек, приятел и колега "по музей".

Поклон пред паметта и таланта на Валери Калонкин!
 





Гласувай:
24



1. vmir - България е световен рекордьор по брой ангели и дяволи на глава от населението.
02.03.2016 12:30
Рекордьор е и по усилия на дяволите да нарочат или направят и останалите маскари като себе си.

Вечна му памет на ВАЛЕРИ КАЛОНКИН!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Много световни рекорди държим. Само македонците ни бият. )))
02.03.2016 12:36
vmir написа:
Рекордьор е и по усилия на дяволите да нарочат или направят и останалите маскари като себе си.

Вечна му памет на ВАЛЕРИ КАЛОНКИН!

цитирай
3. leonleonovpom2 - Да е дветла паметта на поета!
02.03.2016 13:04
slavimirgenchev1953 написа:
vmir написа:
Рекордьор е и по усилия на дяволите да нарочат или направят и останалите маскари като себе си.

Вечна му памет на ВАЛЕРИ КАЛОНКИН!



Да, но те, македонците , са извън класацията
Защото трябва да докажат най- напред, че не са Българи А това няма как да го направят
Така, че Гинес рекордът е наш!

Хубав ден!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Така е, ама лаф да става! )))
02.03.2016 13:18
leonleonovpom2 написа:
slavimirgenchev1953 написа:
vmir написа:
Рекордьор е и по усилия на дяволите да нарочат или направят и останалите маскари като себе си.

Вечна му памет на ВАЛЕРИ КАЛОНКИН!



Да, но те, македонците , са извън класацията
Защото трябва да докажат най- напред, че не са Българи А това няма как да го направят
Така, че Гинес рекордът е наш!

Хубав ден!

цитирай
5. batogo - !!!:)))Поздравления, Славе!
04.03.2016 13:21
...че няма нищо по-нелепо
от изкушения поет.
цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Валерката го беше разбрал в музея на Дебелянов, както и аз. Димчо една книжка е нямал приживе, а аниаците издадоха по 30-40
04.03.2016 13:27
batogo написа:
...че няма нищо по-нелепо
от изкушения поет.


и се хвалят, гордеят и величаят.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5586366
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031