Пол Елюар - роден 14 декември 1895 г. Пол Елюар е велик френски поет носител на Международната награда на мира (1952г.). Освен, че е основоположник на поетическия сюрреализъм, той превежда поезията на Христо Ботев на френски език. Пол Елюар участва в Първата световна война и във Френската съпротива по време на Втората световна война. Става член на Френската комунистическа партия през 1942 година. Фронтовите му впечатления са отразени в сборника «Дълг и тревога» (1917); през 1918 г. публикува «Стихове за мира». Издава сборниците «Животните и техните хора, хората и техните животни» (1920) и «Примери» (1921). В края на 1924 г. заедно с А.Бретон, Л.Арагон и други създава групата на сюрреалистите, с които е до 1938 г. Пише книги с интимна и философска лирика: «Град на скръбта», 1926; «Самият живот», 1932, и др. През 1936 г. се обявява срещу франкистите в Испания. Мобилизиран през 1939 г; връща се в окупирания Париж, пише патриотични стихове (сборниците «Отворена книга I, 1938-1940», 1940; «По долните склонове», 1942; «Отворена книга II», 1942). Включвайки се в компартията, активно работи в нелегалния печат. Стихотворението «Свобода» от книгата му «Поезия и истина за 1942 година» (1942) става поетично знаме на Съпротивата. В «Лице в лице с немците» (1942 -1945) и «Да се живее достойно» (1944) гражданската лирика е неотделима от любовната. В книгите «Посвещение» (1950), «Да кажеш всичко» и «Феникс» (и двете - 1951) развива темите за любовта, братството, утвърждава се гражданската позиция на поета. През 1951 съвместно с П. Пикасо издава сборника «Лицето на всеобщия мир». След войната той активно се включва в движението за мир, участва в Световния конгрес на интелектуалците за мир във Вроцлав, Полша, през 1948 г., като убеждава Пикасо да го придружи. Този конгрес, прокомунистически и антиамерикански, събира такива видни личности като Фредерик Жолио Кюри, Бертолд Брехт, Олдъс Хъксли, Иля Еренбург, Мартин Андерсон-Нексьо, Александър Фадеев, Уилям Купър, Ана Зегерс. Умира от инфаркт на 18.11.1952 г.
  "Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Дори когато спим, ние бдим един на друг.” „Поетът не е вдъхновен – той е този, който вдъхновява.” „Би трябвало нечие лице да подхожда на всички имена на света.” „Очите ти, в които пътувам, ми дават знаци по пътя, но тяхното значение е чуждо на Земята. „Надеждата не събира прах.” „Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.” „Нашето щастие е в птлета. То няма гнездо, има само криле.” „И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.”
  СВОБОДА По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По всички страници прочетени по всички бели страници по камък кръв хартия или пепел написвам твойто име По позлатените картинки по гербовете на бойците по кралската корона написвам твойто име По джунглата по мъртвата пустиня по птичите гнезда по теменугите по ехото от детството ми написвам твойто име По чудотворствата на нощите по хляба бял на дните по неразделните сезони написвам твойто име По късчетата от лазур по блатото мухлясал лъч по езерото месец жив написвам твойто име По нивите по хоризонта по птичите крила по воденицата на сенките написвам твойто име По всеки полъх на зората по корабите по морето по планината полудяла написвам твойто име По пяната на облаците по потните струи на бурята по гъстия досаден дъжд написвам твойто име По формите преливащи в отблясъци по багрите превърнати в камбани по правдата от плът и кръв написвам твойто име По будните пътеки по пътищата разпрострени по многолюдните площади написвам твойто име. По лампата която се запалва по лампата която се загасва по сбралите се мои къщи написвам твойто име По разделения на две парчета, плод измежду огледалото и стаята по моето легло черупка празна написвам твойто име По лакомото ми и нежно куче по щръкналите му уши по лапичката му несръчна написвам твойто име По тласъка на моята врата по всекидневните предмети по пламъка благословен написвам твойто име По всяка плът отдадена по челото на всеки мой приятел по всяка дружески протегната ръка написвам твойто име По ярките стъкла на изненадите по устните внимателни високо над мълчанието написвам твойто име По разнебитените ми убежища по моите унищожени фарове по сивите стени на скуката написвам твойто име По безкопнежното отсъствие по разсъблечената самота по стъпалата на смъртта написвам твойто име По здравето възвърнато по преживяната опасност по нямащата спомени надежда написвам твойто име И чрез мощта на тази дума живота си започвам аз отново Роден съм за да те позная и да те назовавам Свобода! Пол Елюар ПЕТО ВИДИМО СТИХОТВОРЕНИЕ Живея всред безбройните картини на сезоните И на годините Живея всред безбройните картини на живота В дантелата От форми цветове от жестове и думи Всред изненаданата красота И грозотията всеобща В свежата прозирна бистрота на топлите желания и мисли Живея всред мизерията и тъгата ала устоявам Живея въпреки смъртта Живея всред реката изтощена и пламтяща Мрачна и прозрачна Реката от очи и от клепачи В задушната гора в спокойната поляна Устремена към морето сляло се с далечното небе Живея всред пустинята на вкаменено племе В кипящия мравуняк на самотния човек И в преоткритите отново мои братя Живея едновременно в глада и изобилието В безредието на деня и всред порядъка на мрака Аз отговарям за живота За днешния ни ден и утре Аз съм над предела и пространството Над огъня и над дима Над разума и над безумието Живея въпреки смъртта Въпреки земята по-невероятна От безчислените образи на всяка смърт Живея на земята и всичко на земята е тук с мене Звездите греят в моите очи и аз създавам тайни Съизмерими само със земята Надеждата и споменът не са пределите на тайните Те съществуват за да раждат винаги живота на земята "И една усмивка" Нощта не трае никога без край а има щом като го казвам и щом като го потвърждавам в завършека на всяка скръб един прозорец един отворен осветен прозорец и винаги по някоя мечта те чака будна.

Благодаря на автора за този художествен очерк, посветен на Пол Елюар.
С удоволствие прочетох цитираните негови творби.
Поздрави!