Княжевската църква "Св. Пророк Илия" е била завършена през 1893 г. На 20 юли същата година била осветена от Софийския митрополит Партений, а на тържествената церемония присъствали Стефан Стамболов, Константин Стоилов и тогавашният кмет на София Димитър Петков.
Зографисването е по-късно дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов. 
В предната част на двора се издига паметник, който се оказа не на починали духовници, служили през годините в храма, както предположих, а на загинали във войните за обединението на България български воини.

 


Какво друго обаче твърде любопитно открих за себе си и искам да споделя тук? (Разбира се, не е някакво откритие - отдавна е известно на мнозина, но нали човек цял живот се учи, или поне научава нови неща, които не са му били известни преди...). 
В двора на църкавата (и това е може би единственият подобен православен храм) се намира мюсюлмански гроб, на който е отделено специално място. Намира се зад църквата, и то съвсем близо до нея. Тъй като не беше отворено за посетители, успях да надзърна само отвън. Не забелязах гробница; може би гробът просто е покрит за по-добро съхранение и затова представлява отделна постройка.



 
В гроба лежат тленните останки на Бали ефенди. Той е живял през 16 век и бил богат благороден мюсюлманин. От една страна се прочул като неуморен и суров радетел за чистотата на исляма, даже призовавал към разправа с мюсюлманите „еретици” (например казълбашите), а, от друга страна, покровителствал на местните християни. (Тази толерантност към християнството е характерна за последователите на Ибн ал Араби, какъвто е бил Бали). Затова и местното население се отнасасяло към него с голямо уважение. Хората го наричали Бали Баба -  баща, благ като мед.
Бали ефенди бил един от най-видните османски духовници по времето на султан Сюлейман Великолепни (управлявал през 1520-1566 г.).
След смъртта на Бали ефенди имотите му са били поделени според завещанието му по равно между християни и мюсюлмани. И до днес много хора са убедени, че след смъртта му започнали да се случват чудеса. Болни православни християни и мюсюлмани идват да се поклонят на гроба му и твърдят, че биват изцелявани.
Бали умрял най-вероятно към 1551 г. Гробът му се превърнал през следващите векове в обект на поклонение за мюсюлмани от целия Балкански полуостров, а селото носело името Бали Ефенди чак до Освобождението. Едва през 1881 г. било преименувано в Княжево в чест на княз Александър Батенберг. 
На два пъти - през 1992 и 1994 г. - гробницата е била обект на палежи от неизвестни лица, но случаите не са станали причина (или по-скоро не са били използвани) за раздухване на етнически или верски конфликти. Може би затова и на този обикновен лист грижещият се за текето Кеазим е отправил 




тази проста молба, която същевременно показва, че към текето има подчертан интерес от страна на вярващите.
Дано има истина в твърденията, че тленните останки на Бали ефенди помагат на хората, особено на фона на днешното ни здравеопазване и на финансовия хал на българските граждани, независимо коя религия изповядват и на кой бог свещи палят....
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 
Повече за личността на Бали ефенди и неговото време, както и за сложните, противоречиви и понякога мистични взаимоотношения между християни и мюсюлмани, между християнството и исляма и някои негови разновидности, можете да прочетет тук

http://www.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Valery_Stojanow/VS_Bali_Baba.htm

... а Бали ефенди е чудотворец и миротворец!!!

екуменизма рита руската православна църква, например.

ние и двамата не сме от вчера, не сме вече и от завчера. Знаеш много добре, че преди Десети нямаше и помен от търкане между мюсюлмани и християни. Цялото това напрежение го измислиха и създадоха след Дести нашите добри приятели комунягите.

скъсаха трътките. ((((