Защо върнаха "лагерите" от втората световна война?
                    Напомнят ни го и във филмите, непрекъснато - по NatGeo.

Как живяха интернираните свободни граждани във времето на войната?

30.12.2020.

Финландските лагери за интерниране на руски цивилни граждани са изградени в граничещата с Финландия съветска република Карелия между 1941-а и 1944-а година. До 1944-а Финландия и нацистка Германия са съюзници – с един общ враг: Съветският съюз. „Поражението на СССР изглежда сигурно, поради което финландската военна администрация на окупираните области започва подготовката за анексията на съветска Карелия“, обяснява ситуацията финландският историк Анти Куяла.

Плановете предвиждат жителите на Карелия, които са национално малцинство в СССР, да станат финландски граждани след анексията. А руснаците, беларусите, украинците и всички други народи, живеещи в окупираните области на Карелия, трябвало след войната да бъдат депортирани в Русия. Именно поради това 25 000 от тях са интернирани в лагери.

„Днес това вече не се знае почти от никого, особено пък от нашите деца. Затова е важно историята да им бъде разказана“, казва Наталия Абрамова от фондацията „Открити възможности“, инициаторка за създаването на тематичния парк. Като във факта, че почти никой не знае нищо за финландските лагери, няма нищо чудно – сведенията са били секретни в продължение на десетилетия. Руското вътрешно разузнаване ФСБ ги предостави на обществеността едва преди година.

Различията в трактовката

Оповестяването на информацията и проектът за „патриотичните уикенди“ предизвикаха голям интерес от страна на руските медии. Предстои руска разследваща комисия да установи дали отношението към руските цивилни граждани в окупирана Карелия може да бъде определено като геноцид. Говори се дори за „финландски концентрационни лагери“ на съветска земя.

Условията в тези лагери действително са били нечовешки, казва историкът Анти Куяла.
В тях са загинали 4300 цивилни граждани – предимно от заболявания и недохранване.

Въпреки това има съществена разлика между финландските лагери и нацистките концентрационни лагери, „чиято цел е систематичното унищожение на затворниците“.

Излишна политизация?

В отговор на упреците, че децата могат да се окажат твърде малки за този вид „преживявания“, Абрамова казва, че „патриотичните уикенди“ са предназначени за деца над 14-годишна възраст. Освен това във финландските лагери, за разлика от германските, не е имало нито газови камери, нито масови разстрели. „Дискусията за възстановения лагер се политизира излишно“, оплаква се Абрамова. В крайна сметка право на всяка фондация е да се занимава с тема, която ѝ изглежда важна и буди интерес.

Историкът Максим Артемиев е на друго мнение – според него проектът в Карелия е „комерсиална авантюра“, отговаряща на днешната политическа конюнктура в Русия, както и „опит за лесно привличане на дарения“. Артемиев оспорва и образователния ефект на подобни исторически реконструкции. „Какво би трябвало да научим от това? Че една част от нашето население е била депортирана по време на войната? Това естествено е било трагедия за тези хора. Но как и защо – не се споменава."

Какво се случва в ГДР ? споделяме от ДВ (дойче веле) DW

Карл-Вилхелм Вихман следвал в Педагогическия институт в Грайфсвалд, защото искал да стане учител. В свой реферат за бъдещето на германския народ след загубата във Втората световна война той казал някои неща, които се оказали съдбоносни.

18-годишният тогава младеж се изказал срещу провеждането на поземлена реформа по съветски образец. Някой от слушателите явно е направил донос срещу него. Вихман бил изправен пред съветски военен трибунал и осъден на десет години затвор за антисъветска пропаганда. Откарали го в специалния лагер Торгау в Саксония. „Нямахме право да излизаме на разходка, бяхме по трима в килия, а храната беше оскъдна", казва 92-годишният днес пред ДВ.

Торгау е сред 10-те специални лагера, които СССР изгражда в своята окупационна зона между 1945 и 1950 година. Западните окупационни сили също са имали свои лагери за интерниране на високопоставени националсоциалисти и военни престъпници. Споразумение за съществуването на тези лагери е имало между САЩ, Великобритания и СССР.

Сталинистка диктатура на германска земя

Но бруталният съветски режим на Сталин и неговите тайни служби още от самото начало са имали съвсем друго намерение по отношение на тези лагери – целта е била да задушат всеки опит за протести и съпротива срещу изграждането на комунистическа диктатура на територията на по-късно създадената ГДР. Затова в съветските лагери попадат и хиляди напълно случайни и невинни хора.

Колкото и абсурдно да звучи, може да се каже, че затворникът Вихман даже е извадил късмет. Защото почти една трета от задържаните близо 176 000 души в подобни лагери не оцеляват след преживения тормоз.

"Те умират от недохранване, от туберкулоза или дизентерия", казва Ана Камински в интервю за ДВ. Директорката на германската Фондация за осмисляне на диктатурата на ГЕСП от дълги години изследва темата за специалните лагери в бившата ГДР.

Нейните и други сходни проучвания разкриват на какви физически и психически изпитания е бил подложен невинно осъденият Карл-Вилхелм Вихман. До 1950 той е затворник в специалните лагери Торгау и Заксенхаузен. Впоследствие отново е върнат в Торгау - вече като затворник на междувременно създадената ГДР.

Набедени за "нацисти"

След като е пуснат на свобода през 1954, на Вихман изрично му е забранено да говори за преживяното в лагера. Само на жена си и на няколко много близки хора той доверил истината. А потайността наистина била наложителна, защото всички затворници били обявявани от официалната пропаганда на ГДР за „нацисти". Всеки, който изразявал съмнение по този въпрос или разказвал за условията в лагерите, автоматично ставал подсъдим за „подстрекателство" и клевети".

У нас.....имаме и такива хвърлени на "вълците" медици, които още в началото на пандемията заявиха, че в аптеките няма лекарства. Какво им се случи? Прокуратурата ги обвини, а съдът ги - осъди. Защо, имаше ли някаква важна причина, освен политическа?