Постинг
03.10.2011 14:58 -
Какво открих
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Забавление
Прочетен: 3894 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2011 18:03
Прочетен: 3894 Коментари: 17 Гласове:
38
Последна промяна: 03.10.2011 18:03
Нали се похвалих, че си купихме още една доста голяма етажерка, та ето какъв е резултатът.
Преди всичко, освободих много книги от кашоните, където ги бях натъпкал като политически затворници; второ, установих, че ще ни трябват още етажерки, защото останаха още кашони с книги, а там, където са наредени, са по на два реда; трето, открих си цяла камара стари стихотворения още от ученическите и студентските години...
Че като се зарових, че като взех да чета - къде безобразни ръкописи, къде преписвани на машина, ама избледнели до немай-къде; чак свят ми се зави.
Обаче освободих една част от секцията, където държа някои от детско-юношеските си "слабости", та поне прибрах листЯта, тетрадките и тефтерите с драсканици. А като ги турна някой ден в папки, ще се куртулиша. )))
Честно казано, отдавна се колебая какво да ги правя; на няколко пъти бях на косъм да ги "хвърля в огъня", но сърце не ми даваше. Да видим докога ще трае то...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както се вижда - няма майтап. Средно по три на ден - от 10 ноември (от каква дата само съм почнал, а, цял пророк, макар че годината - 1968 - съм я прескочил, що пък не?) - та чак до 10 октомври 1969 г.! Преизпъленение на нормата, ако е имало такава... ;))))
Да, ама не - или листата са откъснати, или заканата не е изпъленена, защото ако цяла година съм писал по три на ден, Омир щеше да се обърне в гроба, дето никой не го знай.
А, ето и разкази, мале мила, но едва ли по три на ден - по-скоро по един на срок....)))
Та попадам и на едни такива есенни, сърцераздирателни, любовни и любвеобилни стиховце, че хем ми е смешно, хем ми е тъжно. Едни чувства титанични, едни настроения апокалиптични, че чак сега разбирам защо редакторите в "Средншколско знаме" като Божидар Томов и Кирил Борисов са се подхилвали под мустак - ама съвсем тънко - като са ги четяли. (А, да не мислите, че само на мен, ами!.... ;))) Но сигурно са се били клели да не се присмиват на младите литературни телци, та да не ги засегнат дълбоко-дълбоко. (Още повече, че последните явно са имали достатъчно дертове и тегоби, щом са писали такива умопомрачителни творения...)
*
* *
Листата се сбогуват тази вечер.
И падат с вятъра - като сълзи.
О, клоните са толкоз пусти вече,
че късат сребърните му коси.
Защо си тръгвате?
Сега е есен.
Посърналите облаци пълзят.
От хоризонт към хоризонт понесена,
луната идва пак - за кой ли път.
Тя е така тревожна и огромна!
Самотна - или есенна - луна.
Но всеки я очаква като спомен.
Тя вчера, днес и утре е една.
Светулките са мъртви. И щурците.
Звездите се отдръпнаха. Вали.
О, есен. Твоите сълзи ме питат:
"Ще станем сняг, нали?"
Такива ми ти работи! Пускам тази публикация в категория "Забавление", за да се посмеете и вие. )))
Преди всичко, освободих много книги от кашоните, където ги бях натъпкал като политически затворници; второ, установих, че ще ни трябват още етажерки, защото останаха още кашони с книги, а там, където са наредени, са по на два реда; трето, открих си цяла камара стари стихотворения още от ученическите и студентските години...
Че като се зарових, че като взех да чета - къде безобразни ръкописи, къде преписвани на машина, ама избледнели до немай-къде; чак свят ми се зави.
Обаче освободих една част от секцията, където държа някои от детско-юношеските си "слабости", та поне прибрах листЯта, тетрадките и тефтерите с драсканици. А като ги турна някой ден в папки, ще се куртулиша. )))
Честно казано, отдавна се колебая какво да ги правя; на няколко пъти бях на косъм да ги "хвърля в огъня", но сърце не ми даваше. Да видим докога ще трае то...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Както се вижда - няма майтап. Средно по три на ден - от 10 ноември (от каква дата само съм почнал, а, цял пророк, макар че годината - 1968 - съм я прескочил, що пък не?) - та чак до 10 октомври 1969 г.! Преизпъленение на нормата, ако е имало такава... ;))))
Да, ама не - или листата са откъснати, или заканата не е изпъленена, защото ако цяла година съм писал по три на ден, Омир щеше да се обърне в гроба, дето никой не го знай.
А, ето и разкази, мале мила, но едва ли по три на ден - по-скоро по един на срок....)))
Та попадам и на едни такива есенни, сърцераздирателни, любовни и любвеобилни стиховце, че хем ми е смешно, хем ми е тъжно. Едни чувства титанични, едни настроения апокалиптични, че чак сега разбирам защо редакторите в "Средншколско знаме" като Божидар Томов и Кирил Борисов са се подхилвали под мустак - ама съвсем тънко - като са ги четяли. (А, да не мислите, че само на мен, ами!.... ;))) Но сигурно са се били клели да не се присмиват на младите литературни телци, та да не ги засегнат дълбоко-дълбоко. (Още повече, че последните явно са имали достатъчно дертове и тегоби, щом са писали такива умопомрачителни творения...)
*
* *
Листата се сбогуват тази вечер.
И падат с вятъра - като сълзи.
О, клоните са толкоз пусти вече,
че късат сребърните му коси.
Защо си тръгвате?
Сега е есен.
Посърналите облаци пълзят.
От хоризонт към хоризонт понесена,
луната идва пак - за кой ли път.
Тя е така тревожна и огромна!
Самотна - или есенна - луна.
Но всеки я очаква като спомен.
Тя вчера, днес и утре е една.
Светулките са мъртви. И щурците.
Звездите се отдръпнаха. Вали.
О, есен. Твоите сълзи ме питат:
"Ще станем сняг, нали?"
Такива ми ти работи! Пускам тази публикация в категория "Забавление", за да се посмеете и вие. )))
И аз се посмях като горепосочените Господа, макара да не разбирам от литературна критика, но....но анализирайки фотосите и дРАЦканиците ти, Слави, установих следното. В младите години, докато си се "оформял" като творец си драцкал, подчертавал, сменял и т.н. редове, а сега просто всичко ти идва на един дъх. Това са само мои скромни приятелски наблюдения !:)
Цун !:)
цитирайЦун !:)
Много мил спомен и това че го споделяш тук... Стихът е прекрасен и личи, че го е писал поет. Млад поет... :) Много хубаво и съкровено. Я виж ти една полица, какви светове и пространства е открехнала! Поздрави на Дончето и приятна подредба!:)
цитирай
3.
slavimirgenchev1953 -
Големо драЦкане беше, вЕрвай ми.... Днес - по-малко и по малко.. )))
03.10.2011 15:24
03.10.2011 15:24
mirandolina написа:
И аз се посмях като горепосочените Господа, макара да не разбирам от литературна критика, но....но анализирайки фотосите и дРАЦканиците ти, Слави, установих следното. В младите години, докато си се "оформял" като творец си драцкал, подчертавал, сменял и т.н. редове, а сега просто всичко ти идва на един дъх. Това са само мои скромни приятелски наблюдения !:)
Цун !:)
Цун !:)
4.
slavimirgenchev1953 -
Наде, очевидно е, че "злото" не идва само... Ама поне да идва отвътре! )))
03.10.2011 15:26
03.10.2011 15:26
malchaniaotnadejda7 написа:
Много мил спомен и това че го споделяш тук... Стихът е прекрасен и личи, че го е писал поет. Млад поет... :) Много хубаво и съкровено. Я виж ти една полица, какви светове и пространства е открехнала! Поздрави на Дончето и приятна подредба!:)
Добре е понякога човек да се поразрови - може да изскочи някой заек... :))
Моите тетрадки и тефтери приличат на твоите - надписани с име, съдържание, година... Но отдавна не съм ги преглеждал... Все не остава време... :))
цитирайМоите тетрадки и тефтери приличат на твоите - надписани с име, съдържание, година... Но отдавна не съм ги преглеждал... Все не остава време... :))
6.
slavimirgenchev1953 -
Може би и затова са оцелели - че рядко ги поглеждаме. Чудя се как съм ги спастрил през годините! )))
03.10.2011 18:01
03.10.2011 18:01
mt46 написа:
Добре е понякога човек да се поразрови - може да изскочи някой заек... :))
Моите тетрадки и тефтери приличат на твоите - надписани с име, съдържание, година... Но отдавна не съм ги преглеждал... Все не остава време... :))
Моите тетрадки и тефтери приличат на твоите - надписани с име, съдържание, година... Но отдавна не съм ги преглеждал... Все не остава време... :))
Че много хубаво стихотворение, какво друго да ти кажа, не изхвърляй старите тетрадки!
цитирайlubara написа:
Че много хубаво стихотворение, какво друго да ти кажа, не изхвърляй старите тетрадки!
Хубаво е! Нежно и в унисон с младежките настроения!
Тези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
цитирайТези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
nicodima написа:
Хубаво е! Нежно и в унисон с младежките настроения!
Тези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
Тези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
че ще намериш бисери, мисли, които сега би пресъздал по друг начин.
Не, не ги изхвърляй.
Валя
цитирайНе, не ги изхвърляй.
Валя
12.
slavimirgenchev1953 -
Вече няма. Щом ги сложих в секцията, а не ги оставих в кашона, значи ще ги пазя. )))
04.10.2011 13:03
04.10.2011 13:03
yotovava написа:
че ще намериш бисери, мисли, които сега би пресъздал по друг начин.
Не, не ги изхвърляй.
Валя
Не, не ги изхвърляй.
Валя
що сега не пишем за такива нещо? Не ги изхвърляй, остави светлината на чистите ни млади души в дома си. Сега е друго, сега стиховете са едни философски, дълбокомислени, изпълнени с метафори, понякога дори неразбираеми за обикновен човек, дори литературните критици трябва да се понапънат, за да разберат кой, какво е искал да каже. А може да бъде толкова просто, както тогава: "Тя вчера, днес и утре е една"(луната де, но то май е всеобхващащо).
цитирайСега само трябва да обърнеш внимание на качеството, защото стихотворенията ти не струват.
цитирай
15.
slavimirgenchev1953 -
По-хубаво от това не може да се каже. Такива да бъдем и ние! )))
05.10.2011 08:21
05.10.2011 08:21
makont написа:
що сега не пишем за такива нещо? Не ги изхвърляй, остави светлината на чистите ни млади души в дома си. Сега е друго, сега стиховете са едни философски, дълбокомислени, изпълнени с метафори, понякога дори неразбираеми за обикновен човек, дори литературните критици трябва да се понапънат, за да разберат кой, какво е искал да каже. А може да бъде толкова просто, както тогава: "Тя вчера, днес и утре е една"(луната де, но то май е всеобхващащо).
Продължавайте да се забавлявате!
цитирайslavimirgenchev1953 написа:
nicodima написа:
Хубаво е! Нежно и в унисон с младежките настроения!
Тези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
Тези пусти хормони, не оставят човека на спокойствие : )))...
Всичко е точно и навреме!
И аз се съгласявам....
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52239