Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2012 09:55 - Рицари и милиция
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Забавление   
Прочетен: 2198 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 02.07.2012 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Рицари и милиция image Покрай някаква информация за телевизионен филм по романа на Хенрих Сенкевич „Кво вадис“ се сетих за друг филм по роман (http://chitanka.info/book/1899-krystonostsi ) на полския нобелист – „Кръстоносци“. Гледал съм го като дете и помня, че бях напълно обсебен от онази епоха и от епичните битки на полските рицари с рицарите от Тевтонския орден. (Ей, БНТ-то, я да пуснеш тоя филм това лято!) Не знам колко пъти го гледах и не помня дали беше цветен (със сигурност беше широкоекранен!); може би въображението ми е оцветило полския филм. Ясно обаче си спомням някои епизоди и отделни сцени. Нямаше тогава уважаващо себе си момче в София, което да не се издокара с рицарски одежди (няма как да ги нарека доспехи по разбираеми причини). Аз си „изковах“ щит, меч и шлем. Щитът ми бе от дъно на щайга. Заковах за подсилване по още една свързваща летвичка напречно на основните дъски, прикрепих с кабърчета бял кадастрон от външната страна и употребих цяла кутийка с червена водна боя, за да изрисувам кръста; по-голям проблем беше да се измайсторят хватателните връзки за лакътя и ръката от вътрешната страна на щита, но с помощта на кожени ремъчета и връзки за обувки разреших проблема. Меч си издялах от цяло парче дърво – „двуостър“, с хубава и удобна дръжка, а шлемът ми представляваше обикновена маска, направена от остатъка от кадастрона – изрязваш с ножица дупки за носа и очите, връзваш един ластик от двете страни и шлемът е готов …. image )) След училище незабавно се въоръжавах и тръгвах сърцато да се разхождам по тротоара на ул. „Раковска“ точно срещу музея на П. К. Яворов. И до днес помня ироничните погледи на възрастните, защото не всички успяваха навреме да ги скрият… (Те, милите, едвам са се сдържали да не прихнат, за да не засегнат рицарското ми честолюбие, но аз бях убеден, че ми се подиграват, и се кълнях, че никога няма да им простя това отношение, както и че никога няма да се откажа от рицарската си природа…)
Понеже като мен рицари имаше много (в цяла София, а вероятно и в цяла България), а „като се съберат на едно място много оръжия, сами почват да дрънкат“ (китайска пословица, леко модифицирана за случая), една улица ни ставаше твърде тясна. Дори и тя да се казва „Раковска“. (В онези години по „Раковска“ на 2-3 часа я минеше автомобил, я не – било някой москвич 406 (а може и 405, не помня точно), било варшава или победа (в книгите, които прочетох по-късно, някои от тези автомобили биваха наричани довоенни); затова нерядко след училище ритахме топка по „Раковска“ и една от лудориите ни беше да изчакаме да доближи непосредствено до нас пърпорещият с 20-30 км в час „московец“, за да …. притичаме изведнъж баш пред бронята, предизвиквайки цветистите ругатни на уплашения шофьор… Един ден се разчу, че ще се води рицарска битка с друга махала. Мълвата бързо обиколи карето между „Патриарх Евтимий“, Малките пет кьошета, „Ангел Кънчев“ и „Солунска“ (заедно с пл. „Такев“, където имаше ученически стол) и всички рицари – 15-20 на брой – се въоръжихме до зъби и потеглихме към сборното място в началото на късата уличка „Вълкович“, която излизаше на „А. Кънчев“ малко преди пл. „Такев“ (днес „Р. Даскалов“). Няма да навлизам в подробности, защото и не помня много от тях… image ))  Важното е, че когато се озовахме на уреченото място, ненадейно откъм пл. „Такев“, където имаше (и досега я има) хубава градинка с вековни дървета и зелени площи, се зададе най-обикновен и невъоръжен… милиционер. Тогавашните униформи бяха неприятно кафеникави, доста безлични и май никакви, но все пак се различаваха отдалече… Другарят милиционер вероятно се прибираше вкъщи след работа и сигурно го е напушил смях, като е видял кръстоносната ни армия с различно въоръжени рицари с уникални щитове, мечове и копия – всякакви капаци на бурета, дъна на щайги, тояги и пръчки (а някои момчета си носеха и тръбите с фунийките – едно оръжие, непознато през 14. век, но кой ти гледа);  милиционерът обаче запази присъствие на духа, забави ход, огледа ни с присвити очи…и просто леко тупна с крак. Едно невинно наглед тупване, ама ефектът му беше поразителен: повечето рицари за нула време си хвърлихме въоръжението на тротоара и мигновено всички хукнаха кой накъдето му видят очите. С моите съученици Ангел Мечето и Иван Басмаджиев търтихме назад по „А. Кънчев“ по посока на 127. училище „Иван Н. Денкоглу“, където учехме, свихме по днешната улица „Гладстон“ и се озовахме за две минути на „Рачо Димчев“, където живееше Иван; потънахме във входа ва тяхната кооперация и едва тогава започна лудешкият ни смях… Така безславно завърши рицарският ни поход – от страх, та на смях. Що се отнася до съвременните полицаи, те са къде-къде по-добре въоръжени от някогашните рицари…


Тагове:   рицари и милиция,


Гласувай:
15



1. nicodima - Нищо чудно да си се сражавал с моя съпруг преди много години...
02.07.2012 10:27
Той е израстнал в тази махала : )...
Аз пък имам следния случай - някой ми беше подарил червена кондукторска шапка и стоп-палка. Важно-важно нахлупих шапката , взех палката и излязох на улицата, където от време на време минаваше по някой камион. Леките коли в градчето се брояха на пръсти. Та - изчаках да мине поредния камион и размахах палката. Само че камионът спря!! И аз си глътнах езика! Шофьорът е бил шегаджия и е набил спирачката, за да направи удоволствие на едно дете... Детето обаче разшири очи и изчезна от улицата като листо след повей на вятъра, скри се зад къщата и докато не тръгна камиона, не се показа : ))...
Хубави детски спомени...
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - И твоята история си я бива! Колко различно богато е всяко детство!
02.07.2012 10:34
nicodima написа:
Той е израстнал в тази махала : )...
Аз пък имам следния случай - някой ми беше подарил червена кондукторска шапка и стоп-палка. Важно-важно нахлупих шапката , взех палката и излязох на улицата, където от време на време минаваше по някой камион. Леките коли в градчето се брояха на пръсти. Та - изчаках да мине поредния камион и размахах палката. Само че камионът спря!! И аз си глътнах езика! Шофьорът е бил шегаджия и е набил спирачката, за да направи удоволствие на едно дете... Детето обаче разшири очи и изчезна от улицата като листо след повей на вятъра, скри се зад къщата и докато не тръгна камиона, не се показа : ))...
Хубави детски спомени...


Щом мъжът ти е израснал в тази махала, няма начин да не сме играли заедно. Периметърът ни беше голям - от бул. Патриарх Евтимий до хотел Рила и от Градската бибилотека (сега има хотел не нейно място) до "Витошка". )))
цитирай
3. makont - Кой е имал наглостта да се подиграва на хлапетата,
02.07.2012 14:53
та Вие така искренно сте се вживяли като рицари. Ех, тези възрастни, никога не разбират децата, тяхната широко скроена рицарска душа. А сега ние разбираме ли ги, те вече не играят навън, няма щитове от щайги и меч от дъска. А полицайте си бяха страшни, аз още като видя униформен и изпитвам тих ужас, защото навремето, докато съпругът ми учеше бях почти нелегално в София и като ме спряха една вечер, а аз с изтекло временно жителство, подкосиха ми се краката, добре, че полицаяцът беше недоскив и не видя съвсем точно датата, та ми се размина по живо по здраво, но стресът си остана. Представяш ли си едно двадесет годишно хлапе, да ме помъкнат из участъците, ужас. А сега една широка усмивка, защото родната полиция ни пази.
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Да, даже и тях пази... :)))
02.07.2012 15:05
makont написа:
та Вие така искренно сте се вживяли като рицари. Ех, тези възрастни, никога не разбират децата, тяхната широко скроена рицарска душа. А сега ние разбираме ли ги, те вече не играят навън, няма щитове от щайги и меч от дъска. А полицайте си бяха страшни, аз още като видя униформен и изпитвам тих ужас, защото навремето, докато съпругът ми учеше бях почти нелегално в София и като ме спряха една вечер, а аз с изтекло временно жителство, подкосиха ми се краката, добре, че полицаяцът беше недоскив и не видя съвсем точно датата, та ми се размина по живо по здраво, но стресът си остана. Представяш ли си едно двадесет годишно хлапе, да ме помъкнат из участъците, ужас. А сега една широка усмивка, защото родната полиция ни пази.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5585980
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031