Напразно за Парнас мечтае ден след ден

писачът, щом съвсем от дарба е лишен.

Не чувствува ли той душата си обзета

от порива могъщ и тайнствен на поета,

ще си остане в плен на своя дух дребнав.

За него Феб е глух, а пък Пегас — болнав.

О вие, със души разпалени, които

по този път трънлив вървите упорито,

повярвайте, не е на гениалност знак,

че римите безспир ви блазнят пак и пак.
......

 Но щом умът е в плен на жар самолюбива,

от мними дарби все напразно се опива.

Тъй някой си, познат, че драскал със Фаре

куплети във едно парижко кабаре,

по път неподходящ се устреми към слава —

реши, че Мойсей ще може да възпява;

египтяните той последва тъй добре,

че се удави с тях в дълбокото море.

---------------------
 

Светът да ви цени, желаете, нали?

Не стойте все такъв, какъвто сте били.

От монотонността — макар и най-красива —

читателят накрай безпомощно заспива.

Такива има, знам, но кой ще ги чете?

Родени са затуй — да всяват скука те.

 
......
  

Дори човек дарен със качества безброй,

в езика щом е слаб, писател лош е той.

Трудете се добре — ще е опасна грешка,

ако човек твори със бързина лудешка.

Безвкусица, а не находка ще е, щом,

избързвайки напред, римуваш тичешком.
......
   Със автори-глупци е пълен този век,

но и четци глупци намерил би човек.

Освен че те гъмжат в провинцията, има

и в знатни домове тълпа неизброима.

Посредствени творби удостоява хор

от пламенни хвалби почти във всеки двор;

глупакът всеки път успява, знайте вие,

от по-голям глупак похвали да добие.

Грамофон дьо Помпадур бълва стихоплетия