Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2016 18:52 - - Ами че аз… Аз за революцията живота си давам! — Знам, другарю — казах, — но кокаинът после. …
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Забавление   
Прочетен: 1527 Коментари: 8 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

„Чапаев и Пустота“, Виктор Пелевин

Превод от руски: Таня Белова, 2002

...............................

Бронзовият Пушкин изглеждаше малко по-печален, отколкото обикновено — сигурно защото на гърдите му имаше червена препаска с надпис „Да живее първата годишнина от Революцията“.

На площада пред него бяха спрели два камиона с високи каросерии, обвити в яркоален плат; наоколо се люшкаше тълпа и долиташе гласът на оратора. Почти не различавах думите му, но от интонацията и картечното „р-р“ в „пролетариат“ и „терор“ долавях смисъла им.

Мнозина декаденти като Маяковски, явно доловили адския характер на новата власт, побързаха да й се предложат. Всъщност аз мисля, че ги е тласкал не съзнателният сатанизъм (бяха прекалено инфантилни за подобно нещо), а естетическият инстинкт: една червена пентаграма великолепно се съчетава с някоя жълта жилетка.

Асансьорът не работеше и трябваше да се изкачваме по тъмната стълба, от която пътеката още не беше задигната.

— Работата дори не е в самата пиеса — продължи той. — Ако трябва да използваме същото сравнение, едно време всеки от залата можеше да замери артистите с развалени яйца, а сега от сцената ежедневно се стреля с наган, да не говорим, че може да падне и някоя бомба. Така че помисли си: какъв е по-добре да бъдеш? Актьор или зрител?

— А бе нищо не съм направил. Направо ме досмешава като ти го разказвам. Публикувах едно стихотворение (според тях в някакъв неподходящ вестник), та там имаше една рима, която не им харесала: „Броневик“ — „но за миг“. Представяш ли си?

Разбира се, като всеки човек, който не се доверява безрезервно на властите, аз винаги носех револвера си, а завчера спокойно го бях употребил.

Вдигнах и огледах неговия маузер — беше отличен и съвсем нов. Наложих си да претърся куртката му и намерих пакет „Ира“, резервен пълнител за маузера и удостоверение на името на сътрудника на ЧК Григорий Фанерний. Да, помислих си, да. А можеше да съм наясно, още когато бяхме деца.

Клекнах и отворих ключалките на акушерската му чанта. Вътре имаше канцеларска папка с непопълнени бланки за арест, още два пълнителя, тенекиена кутия, пълна с кокаин, някаква медицинска щипка, изключително неприятна наглед (веднага я запокитих към ъгъла) и дебела пачка пари: от едната й страна — пъстри думски стотачки, а от другата — долари.

Когато препасах колана с висящия кобур и се огледах в огледалото, видях един напълно нормален болшевик.

….

Напрежението изчезна като по чудо. Жербунов отвори кутията, взе отварачката от покривката, гребна с нея чудовищно количество кокаин и бързо го разбърка във водката. Същото направи и Барболин — първо в своята чаша, а после и в моята.

— Сега вече не е срамота да пием и за световната революция — каза той.

Изглежда, че по лицето ми се изписа недоумение, защото Жербунов се подсмихна и обясни:

 

— Това, братле, води началото си от „Аврора“, от първоизвора. Нарича се „балтийски чай“.

….

Той почука с пръст по чашата си.

— Не, Жербунов — отсякох, — ще ти пречи да работиш.

В погледа му се мерна нещо като обида.

— К’во ти става? — прошепна той. — Доверие ли ми нямаш? Ами че аз… Аз за революцията живота си давам!

— Знам, другарю — казах, — но кокаинът после.

Виждах всички лица като слети в едно плахо и същевременно нагло лице, стаено в гримасата на раболепно самодоволство.

Там наистина миришеше на нещо медицинско — може би на кръв.

Изведнъж спрях да се смея — не знам защо ми се стори, че двамата се канят да ме бият.

В интерес на истината, изобщо не ме беше страх от смъртта; в моето положение да умра щеше да е също тъй естествено и разумно, както да напусна някой театър, където по време на посредствен спектакъл е избухнал пожар. Никак не исках обаче в сетния ми път да ме изпращат ритниците и шамарите на почти непознати хора — изглежда, дълбоко в душата си не бях достатъчно християнин.

— Господа — казах аз, — предполагам разбирате, че скоро ще убият и вас.

Очите му ме гледаха приятелски и дори с известно съчувствие; заострената му брадичка го правеше да прилича на земски идеалист, но аз знаех доста неща за чекистките похвати, та в душата ми се прокрадна сянка на подозрение.

Пътят, по който вече толкова години се опитва да поеме Русия, отново и отново сключвайки нещастния си алхимически брак със Запада.

След като сеансът приключи, настъпва ефектът на разтоварването — съвместното излизане на участниците от състоянието, преживяно току-що като реалност. Всъщност, характерното за човека стадно чувство се използва с лечебна цел.




Гласувай:
14



1. everest - Когато препасах колана с висящия кобур и се огледах в огледалото, видях един напълно нормален болшевик.
21.01.2016 19:14
Колко познато!
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Обикновен болшевизъм.
21.01.2016 20:05
everest написа:
Колко познато!

цитирай
3. sestra - И това ми е много познато:
21.01.2016 21:41
в моето положение да умра щеше да е също тъй естествено и разумно, както да напусна някой театър, където по време на посредствен спектакъл е избухнал пожар.

Дочете ми се още.
цитирай
4. makont - Силата на словото! Хапе, стърже, до кост, но за имащите сетива!
21.01.2016 21:45
Страхотни. Идва ми да дръпна една линийка шоколад. Усмивки!
цитирай
5. slavimirgenchev1953 - И аз така правя. )))
22.01.2016 03:20
sestra написа:
в моето положение да умра щеше да е също тъй естествено и разумно, както да напусна някой театър, където по време на посредствен спектакъл е избухнал пожар.

Дочете ми се още.

цитирай
6. slavimirgenchev1953 - Да ти е сладко и горчиво!
22.01.2016 03:20
makont написа:
Страхотни. Идва ми да дръпна една линийка шоколад. Усмивки!

цитирай
7. batogo - !!!:)))Поздравления, Славе!
22.01.2016 09:07
Коктейлът от глупост, алкохол и наркотици се нарича " съветска власт". Пийте, идиоти, давете се!
цитирай
8. slavimirgenchev1953 - Напоследък много наблягат на газ. )))
22.01.2016 09:11
batogo написа:
Коктейлът от глупост, алкохол и наркотици се нарича " съветска власт". Пийте, идиоти, давете се!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5586615
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 52239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031