Постинг
08.10.2017 16:07 -
Дъждът е жетвар с жерав на рамото
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 837 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2018 21:09
Прочетен: 837 Коментари: 5 Гласове:
13
Последна промяна: 21.11.2018 21:09
Под сърповете на дъжда,
които жънат самотата ми,
прибирам си ятата.
Прахта ми става кал -
човеци за нататък.
Обръщам куп причини
в
купища листа.
Пресявам си остатъка.
Поръбвам
тъгата си по лятото,
с сърмата
от есенни мъгли
в предутрини
сребристи
и съчинявам зима.
Бяло доизмислям.
които жънат самотата ми,
прибирам си ятата.
Прахта ми става кал -
човеци за нататък.
Обръщам куп причини
в
купища листа.
Пресявам си остатъка.
Поръбвам
тъгата си по лятото,
с сърмата
от есенни мъгли
в предутрини
сребристи
и съчинявам зима.
Бяло доизмислям.
Следващ постинг
Предишен постинг
бели стихове! Поздравления!
цитирайот вътре си, Небесност. Вярвай и лъжите ти харесвам! ***
цитирайЧета сега едно стихотворение на Петър Анастасов - поздрав, НебЕли :)
В полунощ ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз опитах от всички наслади и повече
не желая да служа на своята плът.
Поживях на земята, за нищо не плача -
само дето пропуснах да бъда щастлив.
Но ще бъда навярно, когато палача
се надвеси над мене добър и вежлив.
И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, с това е велик.
Аз отвикнах от близкия край да се плаша,
много свои неща не довърших докрай,
но докрай ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте - ад или рай.
А сега ще запаля цигара от горест,
обгорен от поредната земна беда
и ще хвърля кибритена клечка отгоре,
а пък долу ще мислят, че пада звезда...
цитирайВ полунощ ще си взема трикракото столче
и ще седна край Млечния път.
Аз опитах от всички наслади и повече
не желая да служа на своята плът.
Поживях на земята, за нищо не плача -
само дето пропуснах да бъда щастлив.
Но ще бъда навярно, когато палача
се надвеси над мене добър и вежлив.
И навярно под лудата лунна секира
ще усетя в един възхитителен миг,
че човекът се ражда, когато умира
и с това е безсмъртен, с това е велик.
Аз отвикнах от близкия край да се плаша,
много свои неща не довърших докрай,
но докрай ще изпия отровната чаша,
а пък вие решавайте - ад или рай.
А сега ще запаля цигара от горест,
обгорен от поредната земна беда
и ще хвърля кибритена клечка отгоре,
а пък долу ще мислят, че пада звезда...
необходимо - доизмисляй си все. Красиво.
цитирайтози наш войнстващ свят има нужда от доизмисляне ...от лепене с мечти
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол