Прочетен: 6620 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2012 09:47
http://literaturensviat.com/?p=40105
--------------------------------------------
0 0 0
Ще дойде краят, но кога — кой знае?
Да пием вино — истината май в това е.
Не си лоза, глупако: от пръстта —
едва ли някой ще те откопае!
0 0 0
О, колко мъдреци поглеждаха с печал
към тоз и онзи свят; и що? — Без жал
отнесе ги смъртта; безсмислени пророци —
днес тяхната уста е пълна с кал.
0 0 0
Тревата виж, изгряла в пролетта,
над нея полегни с виновността:
защото — знаеш ли из чии красиви
любими устни расне бавно тя?
0 0 0
Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,
ако над моя поглед грее светото слънце като мак,
тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам
на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.
0 0 0
Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.
0 0 0
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.
И много вино ще се лее сред вечерните механи.
Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо —
кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?
0 0 0
Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст!
Бъди ти вечен самодържец — света разпни на кръст!
Със нищо по-различен няма да бъде твоят край:
три лакти бяло покривало и пет аршина пръст.
0 0 0
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко сред него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.
0 0 0
Е, стига, не мисли иапразно, че нито миг не си щастлив.
И нужно ли е все да тичаш сред радостите мълчалив!
Налей ми чашата! По-скоро, винопродавецо, не знам
ей този въздух, дето вдъхвам, дали ще го издъхна жив.
0 0 0
О, ако можеше да взема… с мен моя стих неназован,
една със вино пълна кана и хляб — във топлата си длан,
така бих поживял със тебе, далеч в пустинните земи,
че може би ще ни завиди дори най-ситият султан.
0 0 0
Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща.
Върти се шеметен светът по орбита могъща.
Все някога прахът ни свят ще се превърне в тухли
и някой сиромах от тях ще си направи къща.
0 0 0
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази!
С рубина си тя ще обагри пролените от мен сълзи.
Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло
и го сложете сред ковчега на ароматните лози.
0 0 0
Приятели, когато с весел смях
приседнете край масата без страх,
спомнете си за мен и обърнете чаша
на мястото, където аз седях.
0 0 0
Но где сте вий? Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!
0 0 0
И още: моята могила сравнете до земята чак —
на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак.
А във грънчарницата после от моя прах, замесен с вино,
за каната винопитейна измайсторете похлупак.
0 0 0
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям
да ме прелее с чаша вино, да постои до гроба ням,
сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено —
край прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.
Превод: Йордан Милев
ЧЕТИРИТЕ СТИХИИ от Paul Howard Manship (...
Омар Хайям, вълшебният певец от Нишапур
Живей - в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена:
Пий в любовта и забрави за цялата вселена,
додето вихърът свиреп не те за миг прекърши
като листенцата на гюл, за ден наметка тленна.
12.02.2012 11:37
Живей - в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена:
Пий в любовта и забрави за цялата вселена,
додето вихърът свиреп не те за миг прекърши
като листенцата на гюл, за ден наметка тленна.
казва и Хафез. Наздраве, Дора! ))))
12.02.2012 18:13
на вино да лъхти в околовръст
и ако някой правоверен мине
да сети закъснялата ми мъст!
Прекрасен е.
Голям ум в малка реч.
12.02.2012 21:00
на вино да лъхти в околовръст
и ако някой правоверен мине
да сети закъснялата ми мъст!
Прекрасен е.
Голям ум в малка реч.
когато като стон замлъкне моят глас,
от мойта пепел да изваят чаша —
напълнена докрай, — ще оживея аз.
Певец на Живота!
когато като стон замлъкне моят глас,
от мойта пепел да изваят чаша —
напълнена докрай, — ще оживея аз.
Певец на Живота!
Привет, Слави! Омар Хайям е вечен извор на мъдрост, за простите неща, които превръщаме в сложни...
14.02.2012 09:10
Привет, Слави! Омар Хайям е вечен извор на мъдрост, за простите неща, които превръщаме в сложни...
Бъди влюбена и обичана!
им вярвах, но през същата врата, излязох от която бях дошел."
Цитирам го по памет. Не мога да кажа и чий е превода, а трябва да има и още две строфи.
Велик е Омар Хаям. Наздраве.