Постоянна величина
Защо се оказваме неподготвени
за естествените неща?
Живите
не разбират живота.
Мъртвите
не разбират смъртта.
Знам, че каквото и да говорим,
жадуваме
да оставим знак.
Но който е пуснал корени,
как ще достигне бряг?
В живота няма чисто реми,
изплъзва се
верният отговор.
Доброто и злото не идват сами;
забравяме само доброто.
Своята собствена участ
се мъча да пиша сам.
И колкото
повече уча,
толкова по-малко знам.
Решавам една задача,
без да се готвя за изпит:
когато съм тук – да знача,
когато ме няма –
да липсвам.
Габарити
Броя минути, минават дни.
Дни отброявам, летят години.
Казвам истини –
никнат стени.
Сривам стени, за да мина.
Стигам донякъде, ала не знам
дали е късно, дали е рано.
Всяка посока ми дава рана,
а аз –
смисъл и разстояние.
Всеки вади
аршин и съд.
Но животът вечно не пасва!
Пътят сам си намира път.
Пътникът търси място.
Да, животът е по-просторен
от всякакъв мизансцен.
Дали обикновените хора
го правят обикновен?
Все пак нещичко вече знам
и на всекиго стискам палци.
Който може –
да бъде голям.
Без да прави
другите малки.
Казус
Все търсех,
все преобръщах,
за да ми стане ясно,
че моята вярна същност
е просто да не мирясвам.
Аз ли
ограбих живота,
или той ме ограби?
Мачта ли бях,
или котва?
Трябвах -
или ми трябваха?
"Нужна е точна мярка,
за да отсъждаш
принципно",
горд ми призна
кръчмарят,
дето разрежда виното.
Когато не вярваш в нищо,
защо да ти вярват другите?
Освен
да не бъдеш излишен,
трябва да бъдеш и нужен.
Аз не отправям закани,
но спазвам това условие:
вярвам
само на рани
от разтрошени окови.
Клиника
Както ме емна тоя живот,
няма да мога просто
да прочета „Дон Кихот”
поне един път още.
Щом бивш приятел –
поет и бард –
се зарази с нашивка,
вдянах, че може без господар
който си носи всичко.
Какво пък толкоз,
ще каже друг,
нима човекът е ангел?
Има ли някой безгрешен тук
да хвърли първия камък?
Не, камък в пазва аз не държа,
ала държа на вяра
и между истина и лъжа
хвърлям не чоп,
а дарба.
Срещу съблазните има цяр,
но е безсилен пред зелниците.
И само който не търси кяр,
ще разпознае мелниците.
Квит
За да можем днес
да се възвисим,
значи друг
е опъвал каиша.
И пътят
не го е отвел във Рим,
а го погубил.
Подобно Димчо.
Книжките славят всяка
луда глава,
която дръзва да падне.
Подвиг!
Дали е добро за човек онова,
което е добре
за народа?
Имало е върхове
и мъже,
що са мрели със смърт юнашка.
Друго време е -
с дълго въже,
по-засукано от демокрация.
Знам оръжия, осветени от идеал;
тежко на оня, който ги вдига.
Не е важно
колко си преживял -
свобода и любов
никога не достигат.
Но да хлопаш
по отворените врати
и да чупиш
в стените глава
си струва:
истински
може да се плати
само което не се купува.
Лема
Разправят, че всичко
било суета,
че нямало нищо
ново под слънцето.
Но човек преоткрива вечни неща,
когато сам е бездънен.
Не умувам безсмислено кой е пръв -
съдбата или талантът.
Всеки трябва
да бъде такъв,
какъвто може
да стане.
Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.
Тече битието,
зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Тежко му, който го разбере.
Горко му, който не го разбира.
Нямам нужда от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско
е само това,
което
не се доказва.
Многобой
Няма скрито-покрито
и живот след смъртта.
За да видиш звездите,
ти е нужна нощта.
Не захвърляй под коня
своя рицарски плащ:
да си жив непреклонно
е въпрос на кураж.
Който търси на тъмно
и поема вина
някой ден ще разсъмне
в собствена светлина.
Тъй че имаш ли дарба,
нямаш право на мир.
Знай, че хората вярват
не преди, а подир.
Те се сещат за извора
чак сред блатния плен.
Можеш да си им близък
само отдалечен.
На прицел
Не търся утеха
в риторичния патос,
а просто виждам интригата:
ако интелигентните бяха богати,
кой щеше да чете книгите?
В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.
Именно тези, които казват
да не се вземаме
на сериозно,
най-много
от истината се пазят
и животът им
е стена от пози.
Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно
какво –
по-важното е кой
има.
Какво е много,
какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.
Правдоподобие
Ето я сцената,
на която
по навик играем с жар.
Кога изпадането от играта
е като падането
на Икар?
Виждам, че има
множество начини
да си придадем вид.
Между паплач, палач и палячо
разликата е някой виц.
Дали между истина и заблуда
приликата е в саможертвата?
Не всеки,
който е търсел друго,
е откривал Америка.
Нека падналите на колене
хвалят прелестите на ниското.
Дали ги изкачваме,
или не -
върховете не губят смисъл.
Затова всяка нова история
ще спазва строгия гриф:
посред воплите
на актьорите
Икар да пада щастлив.
Самоцел
Късно е да се чудя
подраних ли
и с колко.
Вече съм твърде буден,
за да приспивам болки.
Казвам, което правя.
Правя, което върша.
Ако ми искат,
давам.
Взимам, защото връщам.
Следвам посока само
ако и тя
ме следва
и не развявам знаме,
без да съм го отгледал.
Липсва ми нюх
за кръшкане
и за полезна орбита,
но не залагам
същност,
за да спечеля форма.
Като ранено бедствие
в близките
сто години
искам да съм причината
на собственото
си следствие.
Височината
Нямах нито излишни илюзии,
нито безплодни мечти -
и животът не ми прости
ни лошото, ни хубавото.
Имам опит, добит от книгите,
и опит, добит на собствен гръб.
Едно обаче разбрах със сигурност:
най-достъпен е ненужният път.
Оптимист съм, макар да зная,
противно на Кавафис стария:
каквото и да сторим, накрая
винаги идват варварите.
Не е нужно да търсим из космоса
спиците на колелото:
този свят служи на простите
да си живеят живота.
Не застивай в покой ни тук,
ни там, където си стигнал;
няма летвата никой друг
вместо тебе да вдигне.
Не знам дали ще хване дикиш
моята лична доктрина:
щом срещу целия свят вървиш,
няма как да ти се размине.
Сигурно не откривам голяма тайна,
но да кажа пак съм готов:
каквото и да постигнем, накрая
ни остава само любов.
Ирландски братя правят опит да подобрят ...
Нов коментар във видеоблога: опит за раз...