Прочетен: 3462 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2016 23:19
От 12 април 2016 г. по случай 150 г. от рождението на Пенчо Славейков Националният литературен музей, неговият филиал къща музей „Петко и Пенчо Славейков“ в София и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представят изложба, посветена на годишнината. Изложбата е експонирана в Централното фоайе на Националната библиотека и бе открита от проф. дфн Боряна Христова – директор на библиотеката, и от г-н Пламен Крайски – директор на Националния литературен музей.
Изложбата се организира в навечерието на 27 април 1866 г. – рождената дата на поета, и включва оригинални авторски и преводни книги на Пенчо Славейков, негови лични вещи, снимки, ръкописи, документи, кореспонденция и художествени произведения от фондовете на Националната библиотека и от къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София.
Разказът във витрините започва от родното място на поета, с изглед от процъфтяващия през Възраждането в икономическо и културно отношение град Трявна. Интересни фотографии показват семейната среда и моменти от ранните години на Пенчо Славейков.
Представени са още по-важните периоди от живота и творческото дело на поета – неговият студентски период в Лайпциг (1892–1898 г.), принадлежността му към литературния кръг „Мисъл”, сътрудничеството му в списание „Мисъл”, дейността му като директор на Народния театър. От фондовете на Националната библиотека са експонирани ръкописи и документи, които представят дейността му като поддиректор и директор на културната институция. Много от тях се показват за първи път пред широката публика. Отделено е място и за неговите сътрудници в Библиотеката – Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Никола Михов и др.
Изложбата включва и лични вещи на твореца – неговата дървена мастилница с метални орнаменти и синьо стъкло, перодръжката от писалищната му маса, уредът му за масаж на ръцете, нож за рязане на хартия, цигаре, шал, както и пишещата машина, „Адлер”, която се съхранява в музея. Подредени са и вещи на неговата спътница – поетесата Мара Белчева – саше за носни кърпички от червена коприна, кожени ръкавици, копринен шал, изящен сервиз от дома й и др.
С ръкописи, картички и писма е представена духовната връзка между двамата творци, съвместната им работа по превода на „Тъй рече Заратустра“ от Ницше и поемата „Кървава песен“, за която Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда за литература през 1912 г. Проследени са последните години от изгнаничество на поета и смъртта му в Брунате – Италия.
Автори и куратори на изложбата са д-р Милена Тафрова, д-р Руслан Иванов от Националната библиотека и Здравка Никовска, главен уредник на къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“.
Експозицията може да бъде посетена от гражданите и гостите на София до 9 май т. г.
(По анотацията към изложбата преди откриването й на 12 април)
Снимките страдат от много недостатъци, но при такова осветление – под остъкления покрив на Централното фоайе на НБКМ – така става винаги, особено ако е слънчево. Освен това имайте предвид, че качвам само онези, на които все пак нещо може да се различи. :)
За съжаление този път не са показани заповедите от 1910 г. на министър С. С. Бобчев – главният фасулковец на държавата според терминологията на самия Пенчо Славейков, с едната от които Славейков е уволнен (това го огорчава дълбоко, той заминава за чужбина, т.е. за Италия, където умира след две години (в Комо Брунате) и където талянските фашисте са му издигнали паметник;) с другата заповед за директор на библиотеката е назначен брато на министъро.
Разправата с поета е свързана с категорично отрицателното му отношение (както и на целия кръг „Мисъл“, впрочем!) срещу провеждането на Славянския събор в София през пролетта на 1910 г. Съпротивата сред българската интелигенция (за разлика от днешната лява антилигенция) срещу провеждането на подобно реакцинно сборище, което е целяло да подчинява славянските народи на руската имперска политика, е била повсеместна.
(Любопитно е, че в София по същото време пристига като болшевишки пратеник не кой да е, а тов. Кръстьо Раковски (племенник на големия ни националреволюционер, масон и „русофоб“ Г.С. Раковски), който има за цел, поставена му от русофоба Ленин, също да работи за провалянето на събора. Но това е времето, когато руският царизъм е враг №1 на бъдещите болшевишки разбойници; само 15-20 години по-късно те ще обърнат резбата, т.е. ще спрат да хулят царска Русия, защото с пълна сила ще продължат нейната завоевателна империалистическа политика, която следват като световни терористи и в днешно време.)
Чрез статии в пресата и публични речи (основно дело на Пенчо Славейков) членовете на кръга „Мисъл“ развенчават лъжите относно проповядваното от руската пропаганда славянско единство, тъй като зад него са виждали отлично хищническите „месиански“ намерения и действия на руския мечок - вечен кандидат за предводител на славянството, от една страна, и на православните народи, от друга. (Това е така, защото не всички православни християни са от славянски произход, както и не всички славянски народи са православни).
Съборът се проваля с гръм и трясък, а Бобчев – като министър на просвещението по това време и главен негов организатор – си отмъщават на главния според тях виновник за провала – поета Пенчо Славейков, той и директор на библиотеката.
Нататък е ясно.
Впрочем, за тази част от историята на Славейковия живот имаше много богата информация на друга изложба за Пенча – посветена на годишнина от неговото „директорстване“. Тя беше организирана пак на това място преди няколко години. (Линк за моя репортаж от нея
http://slavimirgenchev.info/?p=2794).
За разлика от Бобчев, по това време друг министър – Никола Мушанов от Демократическата партия – командирова Пенчо Славейков в страни от цяла Европа, вкл. и в Русия (хората не са били ограничени и тесногръди фасулковци), за да почерпи опит относно развитието на Народната библиотека като висша културна институция в държавата. И наистина, Пенчо Славейков ненапразно е харчил народната пара – много от европейския и световния опит бил приложен незабавно в организацията на работата на нашата бибилиотека.
Карикатура от Александър Божинов: "Пенчо Славейков и неговият Пегас"
15.04.2016 19:12
Всичко е черно на бяло, тогавашната преса е гърмяла.
Случаят е разказан от Михаил Кремен в "Романът на Яворов".
И не само там - в архивите ги има заповедите, цяла София и България е говорела за това.
15.04.2016 21:38
16.04.2016 16:08
Как може да сравняваш български нисокчели и космати като Урко комунета главорези с все пак цивилизовани (колкото и условно да е това понятие) комунисти, социалисти и социалдемократи от Западна Европа?
Като е управлявала в Норвегия лява партия, да не би да е имало "народна" влаз и "мероприятия на народната влаз"? Коопериране, експроприиране, конфискация на едра градска особстевност и т.н., да е създала тая лява партия македонска нация и език, пък после, ама вече много късно, да са е отметнала? Милиони престъпления срещу държавата, народа и обществото.
И то на днешния ден да пишеш тоя пасквил, на 16 април, когато комундетата пръдливи са взривили църквата "Св. Крал"?
Подлецо, няма да правиш несъстоятени сравнения само по външни белези, прилики и поводи, щото е демагогия, заради която боят ти е малко - само пандиз и трепане ви оправят, гиди лъжци миризливи, гиди.
Аз пък на някои минуси се радвам като за десет плюса.
16.04.2016 21:49
Въпреки че нямат съвест, сигурен съм, че нещо ги яде отвътре за престъпленията на техните предшественици, с които са свързани семейно, родово, генетично, политиески, културно, социално и прочия.
16.04.2016 21:50
Аз пък на някои минуси се радвам като за десет плюса.
17.04.2016 22:43
... те безспорно, са угро-фини!
Приели в късен период (някъде м/у 13-ти до 16-ти векове) църковно-славянският, като зад последното понятие(изкуствено !) следва да разбираме Старо-български - Факт!
... те безспорно, са угро-фини!
Приели в късен период (някъде м/у 13-ти до 16-ти векове) църковно-славянският, като зад последното понятие(изкуствено !) следва да разбираме Старо-български - Факт!
18.04.2016 20:55
... те безспорно, са угро-фини!
Приели в късен период (някъде м/у 13-ти до 16-ти векове) църковно-славянският, като зад последното понятие(изкуствено !) следва да разбираме Старо-български - Факт!
... свиканият в София Славянски събор и съдбата на Славейков?
- Защото, ако Велико-русите//Московити НЕ СА СЛАВЯНИ ... тогава в Какви химери са ВЯРВАЛИ тогавашните а и сегашни панславяни-русофили?
- Ако не разберем тази елементарна истина за Велико-русите - сме обречени да повтаряме отново и отново една втълпена ни от детство лъжа ... и ще остане неразбрано ОСТАВЕНОТО НИ от Ст. Михайловски прозрение в този негов стих?
"...
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
... между впрочем, мен като дете ме учеха на други слова?
"В едно със другите славяни,
кръстосвай Дух с огнен меч!" - тоест, текста беше ЦЕНЗУРИРАН, като ЯВНО НЕУДОБЕН за Пан-славистите, тогава под вида им на комунисти-русофили?
19.04.2016 08:30
... те безспорно, са угро-фини!
Приели в късен период (някъде м/у 13-ти до 16-ти векове) църковно-славянският, като зад последното понятие(изкуствено !) следва да разбираме Старо-български - Факт!
... свиканият в София Славянски събор и съдбата на Славейков?
- Защото, ако Велико-русите//Московити НЕ СА СЛАВЯНИ ... тогава в Какви химери са ВЯРВАЛИ тогавашните а и сегашни панславяни-русофили?
- Ако не разберем тази елементарна истина за Велико-русите - сме обречени да повтаряме отново и отново една втълпена ни от детство лъжа ... и ще остане неразбрано ОСТАВЕНОТО НИ от Ст. Михайловски прозрение в този негов стих?
"...
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
... между впрочем, мен като дете ме учеха на други слова?
"В едно със другите славяни,
кръстосвай Дух с огнен меч!" - тоест, текста беше ЦЕНЗУРИРАН, като ЯВНО НЕУДОБЕН за Пан-славистите, тогава под вида им на комунисти-русофили?
масово всичко - строителство, технологии, продукция от Запада, от нас - азбука и вяра, после почват да имитират, а най-накрая решават да станат и водач на славянството и на православните народи. Руски месианизъм. Щели да спасят човечеството. Лозунгът им е: Самодържавие, православие, народност. И до днес е на въоръжение при тях. Обаче не са познали. Могат да водят само нашенските цървули от ВенциХвалериата.