На Иван Вълев
Колко фанфари за няколко имена!
Колко шум за две-три поколения!
Но в разпиляната плява
на времето
днес блясват вашите писмена..
Не пушат комините на онези митове,
засенчващи целия кръгозор;
за тях нямаше височайш прокурор,
бронебойни патрони
не бяха открити.
Под тяхната сянка и вие сте дишали,
и вие сте писали на този език,
и сте издавали тънки книжки,
без да чакате звезден миг.
Ценя цената на вашата гордост,
понесла стоически гняв и свян.
Бездарниците получават ордени,
а талантливите – още талант!
Че древните в таланти са мерили
богатство и слава, и власт.
Значи пак превъзхождате
с две-три ери
пеещите на един глас.
Какво остана от техните дитирамби
за словоблудния идеал?
Вие ровехте
в малката правда –
както бисер
се търси в кал.
И се връщате в новия век
с изстрадани истини,
но без отрова.
Не от птица и не от човек –
произлезли сте от гордото слово.
23 декември 2003 г.
Възхищения и преклонение пред "произлезлите от гордото слово".
Поздрав!
Поздрави и за двамата!
Ще прочета всичко,което намеря в този блог/не е закана, а обещание:)/.
Хубав ден!
Но все пак ценителите добре го познават като поет и преводач.