Постинг
29.06.2010 08:44 -
Елегия за градските дървета
Растат дърветата край блока,
нагоре към небето тръгват,
сънуват колко са високи,
в стъклата
се оглеждат дълго.
Засенчват долните етажи,
към горните протягат пръсти,
през щорите
надничат даже…
Но изведнъж
сънят се скъсва.
С триони лакоми човекът
последователно и точно
по разклонените им сенки
разумната си
сеч започва.
И те не могат
да отидат
до покрива и по-нататък,
за да надзърнат и да видят
дърветата
от планината.
нагоре към небето тръгват,
сънуват колко са високи,
в стъклата
се оглеждат дълго.
Засенчват долните етажи,
към горните протягат пръсти,
през щорите
надничат даже…
Но изведнъж
сънят се скъсва.
С триони лакоми човекът
последователно и точно
по разклонените им сенки
разумната си
сеч започва.
И те не могат
да отидат
до покрива и по-нататък,
за да надзърнат и да видят
дърветата
от планината.
1.
анонимен -
:)
29.06.2010 09:01
29.06.2010 09:01
И със хората е така, бате Слави, всеки кадърен бива подсечен по пътя се към Светлината...
цитирайНо ти си го знаеш. Незнайни неочакваности ни пречат да се видим. Съдба!
Или ръмжащ трион ...
цитирайИли ръмжащ трион ...
starbuck69 написа:
И със хората е така, бате Слави, всеки кадърен бива подсечен по пътя се към Светлината...
понякога стига вътрешната сметлина. Нея не могат да я засенчат.
tili написа:
Но ти си го знаеш. Незнайни неочакваности ни пречат да се видим. Съдба!
Или ръмжащ трион ...
Или ръмжащ трион ...
Същото е. И затова - "лошия с ножа по глава", както казва Ботев.
Поздрави за прекрасното стихотворение, Слави!
Моят приятел Орлин Данков, който си отиде съвсем млад - на 23 години, през 1990 г., има също едно стихотворение по твоята днешна тема. Мисля, че цитирайки го тук в коментарите, ще е в прекрасен синхрон с твоята творба и ще даде още по-голямо излъчване на оная истинска магия, с която ни дари съвременната възможност за комуникация - блоговото общуване.
РЕКВИЕМ ЗА ГРАДСКИТЕ ДЪРВЕТА
Обречени са градските дървета.
Посичат ги, когато са излишни
и празно става мястото, където
със корени живота си са писали.
Местата им личат като гробове,
застинали встрани от минувачите.
Пръстта стои със месеци разровена,
но никой не се сеща за палачите.
Те вършат свойта работа спокойно.
Дори и да ги видим - отминаваме.
И градските дървета не корони,
а трънени венци от клони правят.
В съня ми брадви хвърлят не отблясъци,
а сенки от дървесни градски трупове.
Вържете заплатените палачи!
Не слушайте служебните им глупости!
Че били тъй полезни и заети -
очи не били вдигали от брадвите.
Спасете, хора, градските дървета,
за да се върне простото в сърцата ви.
Орлин Дянков
цитирайМоят приятел Орлин Данков, който си отиде съвсем млад - на 23 години, през 1990 г., има също едно стихотворение по твоята днешна тема. Мисля, че цитирайки го тук в коментарите, ще е в прекрасен синхрон с твоята творба и ще даде още по-голямо излъчване на оная истинска магия, с която ни дари съвременната възможност за комуникация - блоговото общуване.
РЕКВИЕМ ЗА ГРАДСКИТЕ ДЪРВЕТА
Обречени са градските дървета.
Посичат ги, когато са излишни
и празно става мястото, където
със корени живота си са писали.
Местата им личат като гробове,
застинали встрани от минувачите.
Пръстта стои със месеци разровена,
но никой не се сеща за палачите.
Те вършат свойта работа спокойно.
Дори и да ги видим - отминаваме.
И градските дървета не корони,
а трънени венци от клони правят.
В съня ми брадви хвърлят не отблясъци,
а сенки от дървесни градски трупове.
Вържете заплатените палачи!
Не слушайте служебните им глупости!
Че били тъй полезни и заети -
очи не били вдигали от брадвите.
Спасете, хора, градските дървета,
за да се върне простото в сърцата ви.
Орлин Дянков
veselinvalev написа:
Поздрави за прекрасното стихотворение, Слави!
Моят приятел Орлин Данков, който си отиде съвсем млад - на 23 години, през 1990 г., има също едно стихотворение по твоята днешна тема. Мисля, че цитирайки го тук в коментарите, ще е в прекрасен синхрон с твоята творба и ще даде още по-голямо излъчване на оная истинска магия, с която ни дари съвременната възможност за комуникация - блоговото общуване.
РЕКВИЕМ ЗА ГРАДСКИТЕ ДЪРВЕТА
Обречени са градските дървета.
Посичат ги, когато са излишни
и празно става мястото, където
със корени живота си са писали.
Местата им личат като гробове,
застинали встрани от минувачите.
Пръстта стои със месеци разровена,
но никой не се сеща за палачите.
Те вършат свойта работа спокойно.
Дори и да ги видим - отминаваме.
И градските дървета не корони,
а трънени венци от клони правят.
В съня ми брадви хвърлят не отблясъци,
а сенки от дървесни градски трупове.
Вържете заплатените палачи!
Не слушайте служебните им глупости!
Че били тъй полезни и заети -
очи не били вдигали от брадвите.
Спасете, хора, градските дървета,
за да се върне простото в сърцата ви.
Орлин Дянков
Моят приятел Орлин Данков, който си отиде съвсем млад - на 23 години, през 1990 г., има също едно стихотворение по твоята днешна тема. Мисля, че цитирайки го тук в коментарите, ще е в прекрасен синхрон с твоята творба и ще даде още по-голямо излъчване на оная истинска магия, с която ни дари съвременната възможност за комуникация - блоговото общуване.
РЕКВИЕМ ЗА ГРАДСКИТЕ ДЪРВЕТА
Обречени са градските дървета.
Посичат ги, когато са излишни
и празно става мястото, където
със корени живота си са писали.
Местата им личат като гробове,
застинали встрани от минувачите.
Пръстта стои със месеци разровена,
но никой не се сеща за палачите.
Те вършат свойта работа спокойно.
Дори и да ги видим - отминаваме.
И градските дървета не корони,
а трънени венци от клони правят.
В съня ми брадви хвърлят не отблясъци,
а сенки от дървесни градски трупове.
Вържете заплатените палачи!
Не слушайте служебните им глупости!
Че били тъй полезни и заети -
очи не били вдигали от брадвите.
Спасете, хора, градските дървета,
за да се върне простото в сърцата ви.
Орлин Дянков
Помня добре Орлин. Засичали сме се няковмко пъти през годините. Помння го с едпна плътно прилепнала кърпа - връзваше си косата отпред, над челото, чак зад тила, както правят жътварите.
Много е силно неговото стихотворение. То засяга повече елементи от тази участ, която е неизбежна, но в която се крият и толкова жестоки истини за живота. Орлин акцентира върху нашата ненамеса и че не спираме "лошите", които от това живеят.
Аз само съм засегнал проблема, оставяйки го уж на нивото на самия факт, но ето че всеки схваща, че и за още нещо става дума ;)))
Уви не могат другите от планината да съзрят! Поздрави, чудесен е стихът ти- вълнува и размисля за нечии проблеми, чете се на един дъх!
цитирайПриродата си отмъщава за всичките ни своеволия...
цитирай
9.
анонимен -
kleopatrasv -
29.06.2010 12:39
29.06.2010 12:39
kleopatrasv написа:
Уви не могат другите от планината да съзрят! Поздрави, чудесен е стихът ти- вълнува и размисля за нечии проблеми, чете се на един дъх!
Благодаря! Бъди като дърветата от планината! ))))
10.
анонимен -
nmg
29.06.2010 12:40
29.06.2010 12:40
nmg написа:
Природата си отмъщава за всичките ни своеволия...
Човек твърде късно осъзнава, че трябва да й се подчини, за да я "овладее" ;)))
Поздрави и от мен, Slavimirgenchev1953!
Поклон пред таланта ти!
цитирайПоклон пред таланта ти!
за такива дървета! Понякога ги обезобразяват безсмислено.
Санитарна сеч - рядко има такова нещо! Човешкото бездушие се крие в измислени правила и лицемерие, в лъстиви думи пред мълчаливото достолепие на природата.
Вече две години поред ми се случва неведнъж да изживявам безсилието на дърветата пред наглостта на непросветени управници, при това, мислещи се за образовани. Може би са, но емоционално има много да учат. Не зная как се възмездява такова безсърдечие...
цитирайСанитарна сеч - рядко има такова нещо! Човешкото бездушие се крие в измислени правила и лицемерие, в лъстиви думи пред мълчаливото достолепие на природата.
Вече две години поред ми се случва неведнъж да изживявам безсилието на дърветата пред наглостта на непросветени управници, при това, мислещи се за образовани. Може би са, но емоционално има много да учат. Не зная как се възмездява такова безсърдечие...
От сянката си разделени
пътуват градските дървета.
С ескорт от изпращачи -
асфалтови дечица.
цитирайпътуват градските дървета.
С ескорт от изпращачи -
асфалтови дечица.
ckarlet написа:
Поздрави и от мен, Slavimirgenchev1953!
Поклон пред таланта ти!
Поклон пред таланта ти!
Благодаря, трогнат съм. Приятна вечер!
meiia написа:
за такива дървета! Понякога ги обезобразяват безсмислено.
Санитарна сеч - рядко има такова нещо! Човешкото бездушие се крие в измислени правила и лицемерие, в лъстиви думи пред мълчаливото достолепие на природата.
Вече две години поред ми се случва неведнъж да изживявам безсилието на дърветата пред наглостта на непросветени управници, при това, мислещи се за образовани. Може би са, но емоционално има много да учат. Не зная как се възмездява такова безсърдечие...
Санитарна сеч - рядко има такова нещо! Човешкото бездушие се крие в измислени правила и лицемерие, в лъстиви думи пред мълчаливото достолепие на природата.
Вече две години поред ми се случва неведнъж да изживявам безсилието на дърветата пред наглостта на непросветени управници, при това, мислещи се за образовани. Може би са, но емоционално има много да учат. Не зная как се възмездява такова безсърдечие...
Би могло да се засаждат дървета, които се оформят от фиданки, а не се обезобразяват по този начин, както у нас. Видял съм това в Люксембург.
palisandar написа:
От сянката си разделени
пътуват градските дървета.
С ескорт от изпращачи -
асфалтови дечица.
пътуват градските дървета.
С ескорт от изпращачи -
асфалтови дечица.
Това е следствието - бездуховност.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275