Търкаля реката на времето дните
и по традиция
ги оглажда.
Вземам камъчетата от брега
и се питам:
къде са следите
от цялата жажда;
мога ли да подредя целия пъзел;
дали отговорът ще бъде верен;
има ли време,
след като бързам
пак да обърквам
конци и нерви?
Не станах циник,
за светец ми е късно,
планове не кроя,
но храня надежди.
Затова обратно камъчетата пускам —
нека времето
си ги подрежда.
Има любов, която се мисли голяма;
но аз си знам, че всички са скъпи.
Още съм на брега и е много рано
право да съдя,
накриво стъпил.
Свалям шапка
на незабравата,
която ме буди денем и нощем.
Знам, лекува времето.
Но само здравите.
А болните
поболява още.
при болестта голяма.
То помага само там,
където болест няма.
при болестта голяма.
То помага само там,
където болест няма.
на незабравата,
която ме буди денем и нощем.
Знам, лекува времето.
Но само здравите.
"Сърцето всяка участ заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава..."
:))))
21.12.2010 14:12
на незабравата,
която ме буди денем и нощем.
Знам, лекува времето.
Но само здравите.
"Сърцето всяка участ заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава..."
:))))
Но само здравите.
А болните
поболява още."
Но само здравите.
А болните
поболява още."
Може и да е страшно на 40, но е желано...
...а навярно и във всяка възраст е така...
Може и да е страшно на 40, но е желано...
...а навярно и във всяка възраст е така...
Натъкмил си го добре, майсторе :)
Поздравления !
Натъкмил си го добре, майсторе :)
Поздравления !
за светец ми е късно..."
21.12.2010 19:07
за светец ми е късно..."
Бях писал в друго стихотворение: "... но пак ще допускам онези грешки, които ме правят човек", но не можах да го открия...)))
21.12.2010 20:51
22.12.2010 20:32
Даола - все още на брега, но едва крепяща се.
Даола - все още на брега, но едва крепяща се.