Постинг
08.04.2011 12:12 -
Старинна несебърска любовна песен
Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.
Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът...
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?
Може би някога?
Може би никога?
О, нека се върнем на същия бряг!
Нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера!
Всичко е казано,
всичко е писано.
Но аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето.
Знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.
Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!
"Може би някога,
може би днес."
...може би...
Поздрав! :)
цитирайможе би днес."
...може би...
Поздрав! :)
nmg написа:
"Може би някога,
може би днес."
...може би...
Поздрав! :)
може би днес."
...може би...
Поздрав! :)
Прекрасно е и ми напомни едно любимо стихотворение:
"Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта..."
цитирай"Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта..."
са най-възпяваните български градове, със сигурност има защо...:)
Много ми хареса старинната ти песен!
Ето как и аз някога съм усетил несебърската атмосфера, по-нататък може и тук да го публикувам.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131822
Поздрави!
цитирайМного ми хареса старинната ти песен!
Ето как и аз някога съм усетил несебърската атмосфера, по-нататък може и тук да го публикувам.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131822
Поздрави!
anivals написа:
Прекрасно е и ми напомни едно любимо стихотворение:
"Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта..."
"Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта..."
vladun написа:
са най-възпяваните български градове, със сигурност има защо...:)
Много ми хареса старинната ти песен!
Ето как и аз някога съм усетил несебърската атмосфера, по-нататък може и тук да го публикувам.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131822
Поздрави!
Много ми хареса старинната ти песен!
Ето как и аз някога съм усетил несебърската атмосфера, по-нататък може и тук да го публикувам.
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=131822
Поздрави!
muhaninja написа:
Дано времето не присяда докато чака развръзката, а даде насрещно безветрие.... а на поета - попътен вятър и очакванеот любими хора, пак на същия бряг!:)))
...не се раждаме с души на птици? И кой (какво) спира растежа на крилете ни?
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Напомнями за незабравимия созополски рефрен:
"Хайде хайде де бре де,
лапайте по чифт мъде!"
цитирай"Хайде хайде де бре де,
лапайте по чифт мъде!"
Прекрасно стихотворение, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Поздрав!:)
цитирайпорастваме, значи(мъдреем искам да кажа). Важното е, че и сега си имаме крила с бели пера, и дори летим на тях. Поздрав за влюбения стих!
цитирайМисля си за достатъчно силна българска думичка, която да характеризира емоционален заряд, но не се сещам, всичките сме ги изтъркали.
http://www.youtube.com/watch?v=0Yc4QrvNJ1Q :)))
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=0Yc4QrvNJ1Q :)))
mamas написа:
...не се раждаме с души на птици? И кой (какво) спира растежа на крилете ни?
Поздрави!
Поздрави!
ckarlet написа:
Прекрасно стихотворение, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
Поздрави!
aborigen написа:
Поздрав!:)
17.
slavimirgenchev1953 -
С песента на Великия Ленард Коен всичко си идва на мястото! Лека нощ! )))
08.04.2011 23:27
08.04.2011 23:27
4aiotgluhar4e написа:
Мисля си за достатъчно силна българска думичка, която да характеризира емоционален заряд, но не се сещам, всичките сме ги изтъркали.
http://www.youtube.com/watch?v=0Yc4QrvNJ1Q :)))
http://www.youtube.com/watch?v=0Yc4QrvNJ1Q :)))
makont написа:
порастваме, значи(мъдреем искам да кажа). Важното е, че и сега си имаме крила с бели пера, и дори летим на тях. Поздрав за влюбения стих!
borjanmljakov написа:
Напомнями за незабравимия созополски рефрен:
"Хайде хайде де бре де,
лапайте по чифт мъде!"
"Хайде хайде де бре де,
лапайте по чифт мъде!"
"Времето сяда и чака развръзката:"...
"Всичко зависи от мене и тебе."....
актуално ми е...
цитирай"Всичко зависи от мене и тебе."....
актуално ми е...
bizcocho написа:
"Времето сяда и чака развръзката:"...
"Всичко зависи от мене и тебе."....
актуално ми е...
"Всичко зависи от мене и тебе."....
актуално ми е...
Поздрави!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275