Прочетен: 13251 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2012 23:28
В конкурса участваха студенти от цяла България, включително и членове на т. нар. кабинет; творческият ръководител на КМПС "Димчо Дебелянов" Георги Черняков много държеше на този "термин", защото смяташе, че "кръжок" звучи откровено принизяващо за претенциите на неговите членове и техните възможности. ))))
Дали беше прав или не, времето вече показва и ще доказва с годините, но много от тогавашните млади писатели и поети студенти успяха да се утвърдят като литературни имена в една или друга степен: Румен Леонидов, Иван Матанов, Иван Странджев, София Несторова, Живко Желев, Иван Тропанкев, Георги Славчев, Христо Георгиев, Боян Ангелов, Хрим Христовски, Ася Григорова... Сигурно пропускам някого, но минаха повече от 30 години от времето на нашето членство. ))))
И така, на този първи конкурс моя милост бе удостоен с първа награда. Председател на журито бе известният изкуствовед, културолог и литературен теоретик и критик Владимир Свинтила, а сред членовете му бяха литературният критик Светозар Цонев, поетът Карол Николов, директорът на музеите Димитър Пиронков. Може и да пропускам някого, но минаха..... )))
Ето го стихотворението, което след толкова време ми изглежда, меко казано, неопитно и наивно на места; но това е положението....
По-късно многократно го редактирах и преработвах, като един от финалите стана така:
".... от днес ще носиш ти през всички дни
скръбта и вярата на битието."
...............................................................
Радвам се, че моят приятел от студентските години - художникът Димо Троянов, на когото съм посветил стихотворението, е запазил "оригинала" и го е включил на централно място в посветената му от вестник "Новият пулс" страница по случай 60-годишния си юбилей. )))
Ето как изглежда наградата:
Медалът е "златен" и е изработен от скулптора Павел Койчев, толкова нашумял днес с оригиналните си инсталации и пространствени решения.
През следващите години също участвах в конкурса и бях награждаван; но по-важно е, че така се запознах с музейните служители и с директора Димитър Пиронков, който, знаейки, че ще завърша през 1977 г., ми предложи да постъпя на работа в Дирекцията на музеите, защото било крайно време според него уредник на Димчовия музей да има филологическо, а не историческо образование.
Приех, но вече имах договор за стипендия с Великотърновския районен народен съвет (както се зовяха по онова време) и трябваше да се направят съответните постъпки, зящото тогава младите специалисти ходеха да работят по разпределение - главно като учители - за тригодишен период. И тъй като вече съществуваше университет в старопрестолния град, където също се подготвяха филолози (основно за учители), едва ли моето евентуално преразпределение от Търновски някъде в Софийски окръг щеше да наруши "крехкия баланс" на образователната система.
Пиронков ми обясни, че това може да стане с размяна на писма и прехвърляне на парите по моята стипендия от единия окръг на другия, за да бъде вълкът сит и агнето цяло. Така и стана. И когато се стигна до този сюблимен момент, Комисията по разпределението в университета ми издаде съответния документ. Така вместо новоизлюпен млад учител се пръкна бъдещият уредник в Димчовия музей. ;)))
На снимката долу съм с "подгласниците" си Васил Стоев (мир на праха му!) и Христо Георгиев пред родния дом на Димчо Дебелянов.
Как е оцеляла през годините тази снимка, не знам. Де да ги имаше тогава днешните дигитални възможности! Колко мигове са отлитнали така, без да бъдат запечатани, за да може днес човек не просто да си спомня или да се мъчи да си спомни, а да види и почувства как са изглеждали нещата в миналото....
През всичките години оттогава (включително, разбира се, и през онези, когато бях уредник на Димчовия музей в Копривщица, след като завърших университета) не съм спрял да мисля за Димчо и за неговата участ и поетично творчество. Написал съм още десетки стихотворения за него и вероятно ще напиша още.
Едно от тях е
РАЗЧИСТВАНЕ НА ДЕБЕЛЯНОВИЯ ДВОР
То е съвсем рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.
Времето не щади никого и нищо:
хора, порти, дувари, кладенци, калдъръм...
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън.
Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът вече не се завръща -
сторил е място тук за света.
Той трябва и може да бъде предан,
може и трябва да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.
Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.
Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре.
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.
2007 г.
...........................................................
Когато през 2007 г. се честваха 120 години от рождението на Димчо, бяха изкоренени старите, вече доста деформирани и изкорубени от времето вишневи дървета, но през март същата година бяха засадени нови.
На снимката долу живият все още по това време (и той почина наскоро, лека му пръст!) племенник на Димчо Иван Дебелянов - син на Димчовия брат Илия Дебелянов (същият, който пренася тленните останки на Димчо от Демир Хисар, Гърция, в Копривщица, защото в южната ни съседка днес нямаше и помен да има от първия гроб на гениалния поет) участва в засаждането на ново вишнево дръвче.
Дръвчетата, впрочем, наистина се прихванаха и вече цъфтят. )))
Иван Дебелянов между Донка Карагьозова (бивш уредник на музея "Ослекова къща") и Кети Тумангелова (вече покойница, бивш уредник на къща-музей "Любен Каравелов" в Копривщица).
На заден план се вижда пернишкият поет Христо Крапер.
...................................................................
За стихотворението "Разчистване на Дебеляновия двор" през есента на същата 2007 г. получих награда на първия конкурс на името на поета Николай Искъров в Свищов,
което едновременно ме радва и натъжава, защото Кольо Искъров бе мой приятел, а днес вече не е сред живите....
.....................................
В следващ постинг ще ви разкажа за наградата "Яворов и ние" в Поморие. Защото Яворов е следващият голям поет, пред когото се прекланям. )))
Който търси път и простор
ще търпи и нанася рани.
Може истински да е горд
който истински се прекланя.
Тагове:
Английският поет и преводач Кристофър Бъ...
Английският поет и преводач Кристофър Бъ...
08.06.2011 11:54
08.06.2011 13:09
Поздрави
Валя
08.06.2011 13:28
Поздрави
Валя
за да може нещо да се развие, преди това трябва да е било навито!
Не знам колко е ценно , но на мен ми е скъпо! )))
08.06.2011 14:31
приеми моите топлополятномуслънчефки поздрави и пожелания за - много празничност в щастливи делници ,жив и здрвв бъди!
расте
един поклон" - !!!!!!!!! Страхотно!!!!
приеми моите топлополятномуслънчефки поздрави и пожелания за - много празничност в щастливи делници ,жив и здрвв бъди!
08.06.2011 15:11
расте
един поклон" - !!!!!!!!! Страхотно!!!!
....
Нека само да спомена и за картините на приятеля ти художник - впечатлена съм! Трудно си избрах, но си харесах фаворитка. :))))))
08.06.2011 15:43
....
Нека само да спомена и за картините на приятеля ти художник - впечатлена съм! Трудно си избрах, но си харесах фаворитка. :))))))
От поезия всъщност не може да се живее. Без нея обаче е невъзможно. А Димо е баща на рано починалата Ася Троянова - тя също пишеше стихове, рисуваше и изпълняваше свои песни.
08.06.2011 15:50
Готин израз! Много добре се изразяваш. Някои даже се обучават на това изкуство.
А те, и двамата гениални, Димчо и Пею...са и мои любими поети.:)))
Док
от брега...
08.06.2011 17:24
А те, и двамата гениални, Димчо и Пею...са и мои любими поети.:)))
Док
от брега...
С възхищение прочетох всичко!!!
Поздрави от сърце!
С възхищение прочетох всичко!!!
Поздрави от сърце!
За мен е чест Слави, че те познавам, и че се докосвам до твоя свят, свят на истина и любов.
Благославен бъди Приятелю със здраве, и бъди, бъди себе си, и бъди СВОБОДЕН!
Алекс от Русе.
08.06.2011 19:39
За мен е чест Слави, че те познавам, и че се докосвам до твоя свят, свят на истина и любов.
Благославен бъди Приятелю със здраве, и бъди, бъди себе си, и бъди СВОБОДЕН!
Алекс от Русе.
Поздравявам те за чудесния постинг!
И колко сте готини. Млади. И сега си супер готин, ама младото си е младо. Невинно за фотография, както се казва.
И колко е магично, необяснимо онова усещане приятел да къта четиридесет години твое стихотворение в сърцето си. И да си казва, това стихотворение е за мен, това е моето стихотворение.
Ех че хубаво ми стана да ме върнеш и мен из ония години...
Благодаря за изровените спомени, Маестро! Хубаво е някой да отупва праха от стойностните неща, че само с пари, политика и чалга не се живее.
09.06.2011 08:28
Поздравявам те за чудесния постинг!
И колко сте готини. Млади. И сега си супер готин, ама младото си е младо. Невинно за фотография, както се казва.
И колко е магично, необяснимо онова усещане приятел да къта четиридесет години твое стихотворение в сърцето си. И да си казва, това стихотворение е за мен, това е моето стихотворение.
Ех че хубаво ми стана да ме върнеш и мен из ония години...
Мишо Миновски отРусе има една песен "Дъртото си е дърто" в смисъл, че "не се дава". Ама и ти си прав - младото си е младо! )))
09.06.2011 08:30
Благодаря за изровените спомени, Маестро! Хубаво е някой да отупва праха от стойностните неща, че само с пари, политика и чалга не се живее.
Сега на името на Димчо се дава национална награда за цялостно творчество и се радвам, че съм включен в журито, което я определя.
Първият вариант на стихотворението ми хареса повече, Слави.
Поздравявам те за чудесния постинг!
И колко сте готини. Млади. И сега си супер готин, ама младото си е младо. Невинно за фотография, както се казва.
И колко е магично, необяснимо онова усещане приятел да къта четиридесет години твое стихотворение в сърцето си. И да си казва, това стихотворение е за мен, това е моето стихотворение.
Ех че хубаво ми стана да ме върнеш и мен из ония години...
Мишо Миновски отРусе има една песен "Дъртото си е дърто" в смисъл, че "не се дава". Ама и ти си прав - младото си е младо! )))
Много е хубаво стихотворението ти, Слави, прекрасно е. Истинският му, неповторим чар е всъщност в това - че е "младежко". :-) И е прекрасно, че са го оценили достойно и са го наградили - напълно заслужено. И е прекрасно, че "дъртото" не се дава на младото, макар и "младото" и "дъртото" да си самият ти. Да сме самите ние.
Прекрасен и чудесен юнски ден, Слави!
09.06.2011 09:35
Първият вариант на стихотворението ми хареса повече, Слави.
Поздравявам те за чудесния постинг!
И колко сте готини. Млади. И сега си супер готин, ама младото си е младо. Невинно за фотография, както се казва.
И колко е магично, необяснимо онова усещане приятел да къта четиридесет години твое стихотворение в сърцето си. И да си казва, това стихотворение е за мен, това е моето стихотворение.
Ех че хубаво ми стана да ме върнеш и мен из ония години...
Мишо Миновски отРусе има една песен "Дъртото си е дърто" в смисъл, че "не се дава". Ама и ти си прав - младото си е младо! )))
Много е хубаво стихотворението ти, Слави, прекрасно е. Истинският му, неповторим чар е всъщност в това - че е "младежко". :-) И е прекрасно, че са го оценили достойно и са го наградили - напълно заслужено. И е прекрасно, че "дъртото" не се дава на младото, макар и "младото" и "дъртото" да си самият ти. Да сме самите ние.
Прекрасен и чудесен юнски ден, Слави!
14.06.2011 21:03
Бях само студент във втори курс. ))) Той пишеше и литературна критика, но наистина са го държали встрани като неблагонадежден, защото иначе щеше да е по-известен. Други бяха галениците тогава. Мир на праха му!
Случайно попаднах на този постинг, ровейки в интернет. Радвам се на такава среща с времето!