Прочетен: 5321 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2011 12:11
На Димчовата вечер в Копривщица (13 август 2011 г.) английският поет и белетрист Кристофър Бъкстън представи свое изследване, в което разгледа съдбата на английските поети по време на Първата световна война, като същевременно направи паралел и с участта на Димчо Дебелянов. Както е известно, Димчо загива на 2 октомври 1916 г. като командир на пета рота от Седма рилска дивизия на Южния фронт (Гърция) в сражение с английска (ирландска) войскова част. Едно от последните стихотворения на българския поет – „Един убит” – е „вдъхновено” от смъртта на англичанин („Пол не ни е вече враг”, станало известно като „Един убит” под редакцията на неговия близък приятел Георги Райчев). Бъкстън е съставител и преводач на антология на българската поезия на английски език, както и автор на други текстове за Димчо Дебелянов и за българската литература и култура.
Сн. Павел Николов
Кристофър Бъкстън:
Димчо Дебелянов и английските поети от Първата световна мойнаПрез 1914 г., без въобще да разбира защо – освен че някой благородник е ударен от куршум на Балканите, – дядо ми е станал войник - достатъчен повод бе, че кралят и родината се нуждаеха от него. В същото време Димчо Дебелянов е станал войник – само че на различен фронт. Те бяха участници в една луда война, в която цяло поколение европейски младежи бяха убити. Но от нея се е появила най-великата поезия.
„Ако някой ти пита защо умряхме,
Кажи, че от бащите си излъгани бяхме”.
Това написа Ръдиард Киплинг след смъртта на единствения си син. Киплинг беше използвал всички си силни връзки да вкара сина си в армията въпреки първия отказ на военните заради неговото много лошо зрение. По времето на Първата световна война средната продължителност на живота при младшите офицери беше 11 дни – да не мислим за човек с неадекватни очи!
„Старата лъжа -
сладко и подходящо е да умреш за родината си”.
Така завършва известният стих на най-прочутият английски поет-офицер - Уилфред Оуен, които е починал дни преди края на войната. Tой намерил смъртта си на Западния фронт. Там, където дядо ми беше намерен в калта от хората на Червения кръст, изпратени в Ничията земя да прибират трупове. Тялото му беше надупчено от шрапнели. С изключение на катастрофата в Галиполи, цялото внимание на английската преса е било посочено към Западния фронт. Все едно английски, френски, български и немски войски, които са воювали из суровите скали на така наречения Солунски фронт, не са съществували. Английската преса, когато въобще е споменавала за тези войници, ги е наричала „градинарите на Салоника”, т.е. че нищо не са вършили, освен да копаят дупки.
Истината беше друга. От планините около Битоля и на запад и на изток дългите окопни линии се копаеха трудно в голите скали. Борбата беше едно безизходно положение - много жестока. Войниците масово се разболяха от малария. Но ангичаните имаха голямо уважение към смелостта на противника си – Джони Булгар.
Димчо Дебелянов е играл ролята на Джони Булгар. Великият поет, които е живял на ръба на обществото и е написал „отдавна е слънцето чуждо за мене”, „на нощта неверна верен син / бродя аз - бездомен и самин,” отчужден от собственото си общество - той бе осъден да остане твърде непознат за културното общество на западна Европа.
Много жалко и несправедливо е, че Димчо Дебелянов не фигурира в нито една публикувана в Англия стихосбирка на поети от Първата световна война. Той е предостоен другар на всички останали по-прочути поети-войни от Англия, Франция, Германия и Русия.
Димчо Дебелянов като колегата си Оуен е написал стихове за среща с убит противник.
Той не ни е вече враг – Oh he’s our enemy no more
Живите от враговете - The wave of living foes
бурна ги вълна помете - Miscarried in the storm
нейде към отсрещний бряг - Out t’wards the opposite shore
Ето, в хлътналия слог - And there, beneath the trampled bush
легнал е спокойно бледен - He lay pale as if asleep
с примирена скръб загледан - In his vault dug clear and deep.
в свода ясен и дълбок - Through a wake of measured hush
B стихотворението «Странна среща” Уилфред Оуен сънува среща с убит от него противник в някое тъмно подземно място. На края на стихотворението противникът казва:
I am the enemy you killed, my friend.
I knew you in this dark; for so you frowned
Yesterday through me as you jabbed and killed.
I parried; but my hands were loath and cold.
Let us sleep now . . .
Аз съм врагът, който ти уби, приятелю.
Познах те в този мрак; така се връщаше
вчера към мен, когато ме промуши и уби.
Аз отбивах,
но ръцете ми бяха от студ обездвижени.
А сега да спим....
---------------------------------------------------------
Димчо Дебелянов
Един убит
Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
Беше ми интересно да прочета Кристофър Бъкстън, благодаря ти. Да, "лудата война" ражда понякога "велика поезия"... А великата поезия ражда винаги свобода, истина и... любов. Съгражда. Дебеляновата поезия е непресекващ животворен източник. Поздрави в къщи!
Поздрави, Слави.
Валя
19.08.2011 13:07
Беше ми интересно да прочета Кристофър Бъкстън, благодаря ти. Да, "лудата война" ражда понякога "велика поезия"... А великата поезия ражда винаги свобода, истина и... любов. Съгражда. Дебеляновата поезия е непресекващ животворен източник. Поздрави в къщи!
19.08.2011 13:08
Поздрави, Слави.
Валя
Благодаря за интересния постинг!...
19.08.2011 13:20
Благодаря за интересния постинг!...