Постинг
25.03.2012 22:43 -
Да си спомним за големия поет Христо Фотев
Полет На Христо Фотев
Поетът няма
пари за билет.
Той пешком прекосява живота.
И се вози на номер пет,
но не тролейбус,
а водка.
Тя го взема на свойте криле
като деус екс махина;
диша и с дробове,
и с хриле
той - братът на Ихтиандър.
Затова като риба в спирт
плува сам между думи и куки,
без да търси зрънце келепир,
по-голямо от чуждата слука.
Колко тъжен е всеки смешник.
Колко жалък е всеки велможа.
А поетът - дори и велик
нищо и никого не превъзхожда.
Сподавете си скръбния вид,
ако зърнете горе Поета,
че из пътя, по който върви,
ни контроли важат,
ни билети.
Поетът няма
пари за билет.
Ала гратис никога не минава!
Той се вози на номер пет,
но не водка, а слава.
-------------------------
http://slavimirgenchev.info/?p=1113
Психодиагностика на деца и подрастващи. ...
До Витоша по въздух и земя
Българският език - езикът на първите хор...
До Витоша по въздух и земя
Българският език - езикът на първите хор...
Светла да е паметта на Христо Фотев! Хубаво стихотворение си му посветил...
цитирайmt46 написа:
Светла да е паметта на Христо Фотев! Хубаво стихотворение си му посветил...
И от мен поздрав, Слави! Всеки път с топло чувство препрочитам това твое стихотворение. Вечна памет на Поета!
цитирайХубаво е, че ни припомни за големия поет Христо Фотев!
Поздрави и на теб за хубавото стихотворение, Slavimirgenchev1953!
цитирайПоздрави и на теб за хубавото стихотворение, Slavimirgenchev1953!
veselinvalev написа:
И от мен поздрав, Слави! Всеки път с топло чувство препрочитам това твое стихотворение. Вечна памет на Поета!
6.
slavimirgenchev1953 -
Един от първите поети, които съм чел и са ме поразили. Няма забравяне вече! Поздрав и от мен, Скралет!
26.03.2012 08:44
26.03.2012 08:44
ckarlet написа:
Хубаво е, че ни припомни за големия поет Христо Фотев!
Поздрави и на теб за хубавото стихотворение, Slavimirgenchev1953!
Поздрави и на теб за хубавото стихотворение, Slavimirgenchev1953!
Нека се чува името му, нека се четат думите му.
цитирайИмаше едно стихотворение " Кълна ви се..."
И от него едни пророчески думи:
"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз..."
Ами живее! Какво повече да искаме...
цитирайИ от него едни пророчески думи:
"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз..."
Ами живее! Какво повече да искаме...
martiniki написа:
Нека се чува името му, нека се четата думите му.
10.
slavimirgenchev1953 -
Велико стихотворение. Помня го наизуст още от първите прочити. "Сантиментални посвещения".
26.03.2012 09:28
26.03.2012 09:28
nicodima написа:
Имаше едно стихотворение " Кълна ви се..."
И от него едни пророчески думи:
"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз..."
Ами живее! Какво повече да искаме...
И от него едни пророчески думи:
"Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз..."
Ами живее! Какво повече да искаме...
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
цитирайЕдна и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поетът няма нужда от билет, той самият е полет...
Моето скъпо стихотворение от големия поет
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поздраавления!:))
цитирайМоето скъпо стихотворение от големия поет
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поздраавления!:))
Вазовото е показателно:
"Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат."
а начинът на отношението ни ,докато бе жив,пак ни бие шамари и дърпа уши...:(
цитирай"Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат."
а начинът на отношението ни ,докато бе жив,пак ни бие шамари и дърпа уши...:(
тези изроди го дадоха под съд. Помниш ли?!...
цитирайpevetsa написа:
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
monaliza121 написа:
Поетът няма нужда от билет, той самият е полет...
Моето скъпо стихотворение от големия поет
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поздраавления!:))
Моето скъпо стихотворение от големия поет
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
Поздраавления!:))
ka4ak написа:
Вазовото е показателно:
"Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат."
а начинът на отношението ни ,докато бе жив,пак ни бие шамари и дърпа уши...:(
"Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат."
а начинът на отношението ни ,докато бе жив,пак ни бие шамари и дърпа уши...:(
18.
slavimirgenchev1953 -
Помня, да. Беше дал едно интервю в "Стандарт", в което обясняваше, че не може да
26.03.2012 18:35
26.03.2012 18:35
apostapostoloff написа:
тези изроди го дадоха под съд. Помниш ли?!...
отиде през съответното лято във Варадиново, защото нямал пари за билет. Ето това ме шокира. И тогава написах стихото.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
© Христо Фотев
цитирайГосподи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
© Христо Фотев
yuliya2006 написа:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
© Христо Фотев
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
© Христо Фотев
за постинга!
цитирайkaprizna1 написа:
за постинга!
Какво да каже човек! Христо Фотев! Пратен ни е бил, но май не разбрахме, че е минал...
Скоро чух милия велик грешник и светец да пее. Още чувам гласа му.
цитирайСкоро чух милия велик грешник и светец да пее. Още чувам гласа му.
4aiotgluhar4e написа:
Какво да каже човек! Христо Фотев! Пратен ни е бил, но май не разбрахме, че е минал...
Скоро чух милия велик грешник и светец да пее. Още чувам гласа му.
Скоро чух милия велик грешник и светец да пее. Още чувам гласа му.
"Колко тъжен е всеки смешник.
Колко жалък е всеки велможа.
А поетът - дори и велик
нищо и никого не превъзхожда."
***
Но "много имена и лесна слава годините без жал ще изметат", но името на голямия поет ще остане.
цитирайКолко жалък е всеки велможа.
А поетът - дори и велик
нищо и никого не превъзхожда."
***
Но "много имена и лесна слава годините без жал ще изметат", но името на голямия поет ще остане.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52274