Постинг
30.03.2012 11:44 -
Нови експонати в Димчовия музей
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 1523 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2012 11:47
Прочетен: 1523 Коментари: 0 Гласове:
20
Последна промяна: 30.03.2012 11:47
http://slavimirgenchev.info/?p=1201
Още една частица от безсмъртието на Димчо Дебелянов е намерила своето място в богата експозиция на музея на поета в родната Копривщица - това е договорът от 21 ноември 1931 г. между кръжеца за художествена рецитация "Живо слово" (група творци, интелектуалци и общественици, допринесли изключително много за популяразирането на Димчо-Дебеляновата поезия след неговата гибел, както и за пренасянето на тленните му останки от Гърция в България) от една страна и, от друга страна, скулптора проф. Иван Лазаров, изработил надгробния паметник на поета. (За историята на паметника "Чакащата майка" повече може да прочете тук http://slavimirgenchev.info/?p=1022) Друг ценен документ е протоколът от 1 февруари 1936 г. за учредяването на "Комитет за възстановяването на родната къща на Димчо Дебелянов в Копрвщица и обръщането й в музей". Третият документ представлява списък на дарителите в специално създадения Фонд за построяването на надгробния паметник, който събира необходимата сума между 1931 и 1933 г. Паметникът е открит през август 1934 г. Денят след честването на 125-ата годишнина от рождението на Дебелянов бе слънчев, тих и "свободен" и аз веднага се възползвах от възможостта за пореден път да разгледам музейната експозиция, колкото и да ми е позната. Не са много личните вещи и предмети, останали след гибелта на Димчо - книги, манерка, куфарче, лъжица, един приживе рисуван портрет (от Георги Машев) снимки с приятели.... Но за сметка на това са безценни. А още по-безценно е самотното и мълчаливо общение с неговия гений именно тук, в тишината на родния дом, обезсмъртен и от поезията му, и от признателността на поколенията. "Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона.... " Първата антология на българската поезия (1910 г.), съставена от Димитър Подвързачовhttp://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/10/19/quot-ne-si-e-dorobuval-toz-narod-quot.837653 и Димчо Дебелянов.
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Още една частица от безсмъртието на Димчо Дебелянов е намерила своето място в богата експозиция на музея на поета в родната Копривщица - това е договорът от 21 ноември 1931 г. между кръжеца за художествена рецитация "Живо слово" (група творци, интелектуалци и общественици, допринесли изключително много за популяразирането на Димчо-Дебеляновата поезия след неговата гибел, както и за пренасянето на тленните му останки от Гърция в България) от една страна и, от друга страна, скулптора проф. Иван Лазаров, изработил надгробния паметник на поета. (За историята на паметника "Чакащата майка" повече може да прочете тук http://slavimirgenchev.info/?p=1022) Друг ценен документ е протоколът от 1 февруари 1936 г. за учредяването на "Комитет за възстановяването на родната къща на Димчо Дебелянов в Копрвщица и обръщането й в музей". Третият документ представлява списък на дарителите в специално създадения Фонд за построяването на надгробния паметник, който събира необходимата сума между 1931 и 1933 г. Паметникът е открит през август 1934 г. Денят след честването на 125-ата годишнина от рождението на Дебелянов бе слънчев, тих и "свободен" и аз веднага се възползвах от възможостта за пореден път да разгледам музейната експозиция, колкото и да ми е позната. Не са много личните вещи и предмети, останали след гибелта на Димчо - книги, манерка, куфарче, лъжица, един приживе рисуван портрет (от Георги Машев) снимки с приятели.... Но за сметка на това са безценни. А още по-безценно е самотното и мълчаливо общение с неговия гений именно тук, в тишината на родния дом, обезсмъртен и от поезията му, и от признателността на поколенията. "Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона.... " Първата антология на българската поезия (1910 г.), съставена от Димитър Подвързачовhttp://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/10/19/quot-ne-si-e-dorobuval-toz-narod-quot.837653 и Димчо Дебелянов.
* * *
Да се завърнеш в бащината къща,когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
----------------------------------
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
-------------------
П.С. В по-голям размер снимките могате да се видят на горепосочения линк.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275