Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица

На 19 август т.г. се навършват  100 години от първата публикация на една перла в короната на българската поезия - емблематичната за Димчо-Дебеляновото творчество елегия "Да се завърнеш в бащината къща". За пръв път стихотворението е отпечатано самостоятелно под заглавието "Скрити вопли" с винетка от художника Георги Машев (приятел на Димчо и автор на единствения портрет на поета, рисуван приживе; съхранява се в къща-музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица) в сп. "Смях" бр. 64 от 19 август 1912 г., стр 4.
Втората му публикация е в сп. Художествена култура", I, 1914 г., кн. 30, стр. 17 като първо стихотворение от цикъла "Скрити вопли".
От известния днес вариант различията в "Смях" са - стих 6:- "която тъмни дни ти завещаха"; ст. 7: "ти да пробудиш с тихи стъпки двора"; ст. 13-17: 
"Да влезеш мълком в стаята позната,
и там намерил дирена заслона,
ти кротко да се молиш в тишината
със погледи във старата икона:

Аз дойдох да дочакам ясен заник..."
--------------------------

В  "Художествена култура"

Да се завърнеш в бащината къща, 
когато вечерта смирено гасне 
и тихи пазви тиха нощ разгръща 
да приласкае скръбни и нещастни. 
Кат бреме хвърлил черната умора, 
що безутешни дни ти завещаха, 
ти с плахи стъпки да събудиш в двора 
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага 
и сложил чело на безсилно рамо, 
да чезнеш в нейната усмивка блага 
и дълго да повтаряш: мамо, мамо... 
Смирено влязъл в стаята позната, 
последна твоя пристан и заслона, 
да шъпнеш тихи думи в тишината, 
впил морен поглед в старата икона: 
аз дойдох да дочакам мирен заник, 
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник, 
напразно спомнил майка и родина!
......................................