Прочетен: 4324 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2012 16:17
- Честита Дебелянова награда, господин Генчев! Какви чувства и мисли Ви завладяха при получаването ѝ? Какво е тя за Вас?
- Смесени чувства ме завладяха, откровено казано. Защото Димчо е загинал на война млад, зелен и гениален, а ние, съвременните поети, получаваме награда на негово име... Неизбежната обвързаност между трагизъм в живота и величие в изкуството при големите творци винаги ме е държала буден и нащрек и не ми е позволявала да се самооблащавам и самозабравям. Така че покрай радостта си, че получавам подобно признание, гледам да не забравям, че медалът има две страни. За мен е важно, че България е родила такъв голям поет като Димчо и че българският език е способен да достигне такива поетични, художествени върхове. Смисълът на тази награда е в това, че тя се присъжда на поети от "Дебеляновото коляно". Съвременната българска поезия произхожда - перифразирам Атанас Далчев - от последните фронтови стихотворения на Димчо. Както руската литература произлиза от повестта "Шинел" на Николай Василиевич Гогол, така и новата българска поезия от Първата световна война насам произлиза от войнишкия шинел на Дебелянов - и преносно, и буквално. Надявам се, че съм малка частица от тази велика традиция.
- Забелязала съм, че в творчеството Ви преобладават гражданските мотиви. Какво ги провокира?
- Всъщност имам и много лирично-любовни стихотворения, но по-често в публичното пространство се появяват гражданско-социалните. Провокира ме самият живот; не мога да остана безразличен към "въпросите, които никой век не разреши", както пише някъде из кореспонденцията на Димчо. А те - въпросите - не са се променили. И отговорите все още се търсят. Затова поетите пишат, затова пиша и аз. Всяко стихотворение понякога е отговор, понякога е въпрос. "Човек до въпросите първо израства./ После ще им отговори." Това двустишие е от поета Борис Гуляшки, когото много ценя. Той неотдавна си отиде от този свят. Всичко в живота е важно и интересно и той трябва да се живее плътно, наситено, вътрешно. Същевременно поетът трябва да вижда и цени красотата на природата, на живота, на вселената. "Изпитал съм си на гърба драмата на битието - хем да вървя по ръба, хем да се радвам на гледката."
- Какво е Вашето послание към четящите и пишещите хора в България?
- Да четат класиците - български и чуждестранни, и да търсят книгите на забравените поради отношението към тях по времето на комунизма творци като Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Труфон Кунев, Асен Христофоров, Георги Марков. Има цяло съзвездие от поети и писатели, отричани или оценявани негативно, което нанесе тежки деформации върху българската литература и българския литературен процес. За да съществува приемственост в една национална литература, тя трябва да се разглежда единно, художествено, а не партийно и пристрастно. Затова го има днешния духовен вакуум: отпаднаха (колкото и да се съпротивляваха и съпротивляват) имената на "певците на социалистическото строителство", което се оказа чиста загуба на време и труд, обаче отсъстват все още имената и творбите на писателите от "другата" българска литература. А точно те бяха и са продължителите на националната литературна линия, която пък ние следваме и трябва да следваме днес. Ето защо за всеки поет и писател е много важно да притежава широка литературна култура. Вторият важен елемент са доброто познаване на родния език, чисто езиковата култура. Без големия потенциал на езика поетът не може да достигне до върховете на Словото, защото ще му липсва богатството и многообразието на езиковите възможности на българския език, а те са неизчерпаеми. Наблюдавам при днешните пишещи хора тревожна езикова бедност, едноплановост, непознаване на граматиката и правописа, липса не езикова и литературна култура. Невъзможно е с беден речник да изразиш дълбоки чувства и мисли. Ще се наложи са пишеш "искрено", а най-лоши са, както казва Оскар Уайлд, искрените стихове. Не може хубавото стихотворение да бъде написано лошо...
- Нашият вестник се издава в морски град. В тази връзка: имате ли стихотворения за морето? Ако да, бихте ли представили някое от тях пред читателите на вестник "КИЛ"?
- И за мен морето е "най-голямото събитие", както писа един от любимите ми поети - Христо Фотев. Имам няколко "морски" стихотворения, публикувал съм преди години стихове в алманасите "Простори" (Варна) и "Море" (Бургас). Приятели бяхме с Владимир Левков, лека му пръст, познавам и други поети и писатели от Варна и Бургас. Във в. "КИЛ" преди няколко години излезе мое стихотворение, посветено на чудесния поет и близък приятел Иван Манолов, написано след трагичната му гибел при пожар в трюма на кораб в едно холандско пристанище... Две други стихотворения съм написал за Христо Фотев... Доста са, всъщност, стихотворенията ми на морска тема. Ето едно от тях, в което морето присъства като символ на живота и света.
БЕРМУДИЯЕдинственият път към тебе
е необятното море.
Трагичният ще хвърли жребий
и вкъщи
ще се прибере.
Опитомените ще драскат
край неизбежния прибой;
заплетен в китка водорасли
подлецът
ще удави свой.
Захапал лакомо филия
ще псува нищият човек
и ще разправя, че се криеш
на дъното на този век.
Страхливците ще се надлъгват:
акули,
бури,
плитчини.
А от бермудските
триъгълници
ще идват лоши новини.
Но някой котвата е счупил
и корабът му е на път.
Защото никой не е купен,
преди това да му втълпят.
- Както знаете, миналата година "КИЛ" навърши 20 години. Какви са Вашите впечатления от него? Пожелайте нещо на екипа, авторите, читателите му.
- Да, разбрах, че миналата година сте имали юбилей. Честитя ви го "на патерица". По начало излизането на вестник за култура, изкуство и литература в днешно време си е истински подвиг и голямо завоевание. Макар че е месечен и всъщност е вид списание. Не мога да кажа, че го чета често, но имам ли такава възможност, "изяждам" го. Защото освен информациите, свързани с регионални културни събития и автори, за които няма къде другаде да прочета, вестникът предлага и много материали от общонационално значение, които също другаде не съм срещал. А това е голямо богатство. И като казвам "регионални", не искам да кажа, че те не са общонационално значими, а ги наричам така само в географски смисъл. Особено ми допаднаха в последните броеве статиите за Ячо Кабаивански, за когото малко знаех, за Димитър Шишманов, за Паисий Хилендарски.... В литературно-историческия очерк за Ячо Кабаивански открих интересно мнение за Яна Язова, чиято стогодишнина се отбелязва тази година - една справедлива, струва ми се, критика за нейния роман "Капитан", от която си направих съответните изводи. Пожелавам на екипа ви здраве и сили, за да продължавате да списвате вестника все така богат и разноЛИК и да запълвате духовните празнини в живота и душите със същата енергия и творчески хъс.
Интервю на Станка Бонева
Честита награда, Маестро!
Поздравления!:)
преди това да му втълпят.
Забележителна поанта!!!
11.10.2012 02:09
Знаех си аз, че си велик!
Жив и здрав и още награди чакаме!
Жив и здрав бъди!
Все така буден и нащрек!
Хубаво настроение в меката есен!:)
Поезията трябва да е петото : )))...
Радвам се много!
Поздрави!
Честита награда, Маестро!
Поздравления!:)
преди това да му втълпят.
Забележителна поанта!!!
Знаех си аз, че си велик!
Жив и здрав и още награди чакаме!
Жив и здрав бъди!
Все така буден и нащрек!
Хубаво настроение в меката есен!:)
11.10.2012 08:57
Поезията трябва да е петото : )))...
Радвам се много!
Поздрави!
Десенът есенен,
десантът - десен,
крилата шумолят
на вестника,
висока поетичната вълна
седем
по седем фута по Кила
11.10.2012 10:03
Десенът есенен,
десантът - десен,
крилата шумолят
на вестника,
висока поетичната вълна
седем
по седем фута по Кила
Бъди жив и здрав!!!
Бъди жив и здрав!!!