Прочетен: 3146 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2012 12:51
...............................................................................................................
"Насън или наяве" - това е животът, изразен с най-проста формула. В стила и изразните средства на Братислав Петрович личат богат жизнен опит, наблюдателност и проницателност. Той вещо борави с думите и с природна дарба реди на белия лист увлекателната история.
Главният герой Ацо сънува как от прост говедар става основател и лидер на политическа партия. За една нощ той основава “Партията на Либера лните Комунисти” (ПЛК), става неин председател, издига се във властта, печели международна подкрепа и почти стига до Скупщината. Събужда се под Баче Еленковата акация...
Всъщност този блян са превърнали в реалност много от съвременните политически лидери, не само в Сърбия, но и на Балканите като цяло. Шеговито, но и пределно точно е описан начинът на привличане на членове и гласоподаватели за партията: “Ще се съберем хора оттук-оттам и ще я направим”; “… Аце, как ще накараме хората да гласуват за нас?”... “Със сила и с хитрост. Как искаш иначе?”; “Може и да се открадне някой друг глас.”
Таня Попова, преводач
Сън, който събужда
„Насън или наяве“ е измамно смешна повест за съдбата на сърбина в годините на преход от нещо към нищо-нeщо, което нито може да се промени, нито може да остане същото. Обикновен човек на средна възраст, който работи в полицията, а през „свободното“ си време пасе двете си кравички, за да може да свърже двата края, решава в даден момент да промени изцяло живота си, да стане друг човек и да избяга от оборския тор и подмятанията на колегите си в полицията. („Настана някаква организация без логика. Ходя насам-натам и гледам – изчезнаха стопаните. Накъдето и да погледнеш, няма стопанин. Само бандити. Така станах говедар. Като купих говедата, а от зор ги купих, колегите полицаи щяха да ми извадят очите.“)
Речено-сторено. Братислав Петрович разказва от първо лице леко и с много хумор историята на Ацо, който от прост полицай и говедар се издига до виден политик, след като първо основава своята Партия на либералните комунисти, и бива ухажван от политическите и бизнес средите в САЩ и ЕС, но и по балкански люто клеймен от политическите си противници, които ужасени наблюдават как той им издърпва „килимчето изпод краката“. Перипетиите в неговото израстване разкриват по много забавен и оголено прозрачен начин машинациите и находчиво-елементарните политически ходове, игри и далавери, които осигуряват пътя към успеха на политическото поприще, отварящо от своя страна вратата и към финансовите облаги от политиката – нещо, което и ние в България добре знаем и виждаме с очите си.
Езикът на Петрович е просторечен, на места диалектен и нецензурен, сочен, изпъстрен с пословици и игрословици, нерядко предизвиква взрив от смях; понякога този смях е през сълзи, стига човек да си даде сметка за ужасяващата реалност, където протича действието. Това е език, който след навлизането на Ацо и колегите му от партията в политиката изведнъж се „обогатява“ с купешката политическа лексика така, както те самите се докарват в новите си модни дрешки и островърхи обувки…
Написана с лекота, повестта и с лекота се чете. Опростеният слог и сюжетната линия по неподражаем иронично-сатиричен начин рисуват житието-битието на обикновените сърби и на „политическата класа“, чийто живот и дейност – макар и не съсем непосредствено – също са обект на косвено изобразяване; те са демаскирани, демитологизирани и показани като на длан така, щото човек изведнъж схваща колко елементарни са всъщност някои иначе скрити или умело прикривани механизми и лостове на властта, на политическото влияние, на политическата търговия…
Историята на Ацо е дотолкова реалистична и правдоподобна, че даже съжалих, че тя в крайна сметка се оказа сън, осенил дълбоко заспалия докато си пасе говедата „политически водач“… Финалът на повестта загатва, без да го натрапва, че не всичко в човешкия свят е изгубено и че ако хората съумеят - въпреки огромния натиск, който новите национални, регионални и световни реалности оказват върху тях – да запазят човешкото в себе си, животът не само няма да изглежда толкова лош, но би могло и да бъде променен към по-добро. В присънилата се на Ацо история има толкова правдопобност и истинност, че човек остава с чувството, че е живял сред героите на Петрович, или че те живеят около него.
Сънят на Ацо може да събуди и отрезви мнозина по отношение на това, което наричаме „политическа игра“, и да предизвика „информирано несъгласие“, както биха се изразили европейските бюрократи, със статуквото.
В началото написах, че повестта е измамно смешна. Сега ще се поправя – тя е заразително смешна, защото поставените в нея въпроси са изключително сериозни и няма по какъв друг начин да им се отговори или да бъдат разнищени те, ако не беше острието на иронията.
Славимир Генчев
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
Путаллах акбар! Слава на Руслямска Държа...
Ти сериозно ли? За целта трябва да се чете, ама този дето трябва да бъде отрезвен чете чаши и бутилки, озвучен от чалга.
Ще потърся повестта, заинтригува ме. Пък и се присетих, че сърбите имат традиции с превъплъщенията на полицаите си
20.11.2012 08:56
Ти сериозно ли? За целта трябва да се чете, ама този дето трябва да бъде отрезвен чете чаши и бутилки, озвучен от чалга.
Ще потърся повестта, заинтригува ме. Пък и се присетих, че сърбите имат традиции с превъплъщенията на полицаите си
Имаш предвид Нушич ли? Той е бил околийски управител в Македония и антибългарските му грехове са много. Драгослав Михайлович пък е бил генерал. Не се сещам за други.
20.11.2012 10:38
от ляво пък лаят,
в средата лапат,
останалите зяпат.
от ляво пък лаят,
в средата лапат,
останалите зяпат.
Ти сериозно ли? За целта трябва да се чете, ама този дето трябва да бъде отрезвен чете чаши и бутилки, озвучен от чалга.
Ще потърся повестта, заинтригува ме. Пък и се присетих, че сърбите имат традиции с превъплъщенията на полицаите си
Имаш предвид Нушич ли? Той е бил околийски управител в Македония и антибългарските му грехове са много. Драгослав Михайлович пък е бил генерал. Не се сещам за други.
Верно бе! За Нушич не се бях сетила. Харесвам го като автор, но знам, че като човек хич не е бил стока.
Не, сетих се за филма "Полицаят от петльово бърдо", който играеше ролята на мама.
21.11.2012 00:25
Ти сериозно ли? За целта трябва да се чете, ама този дето трябва да бъде отрезвен чете чаши и бутилки, озвучен от чалга.
Ще потърся повестта, заинтригува ме. Пък и се присетих, че сърбите имат традиции с превъплъщенията на полицаите си
Имаш предвид Нушич ли? Той е бил околийски управител в Македония и антибългарските му грехове са много. Драгослав Михайлович пък е бил генерал. Не се сещам за други.
Верно бе! За Нушич не се бях сетила. Харесвам го като автор, но знам, че като човек хич не е бил стока.
Не, сетих се за филма "Полицаят от петльово бърдо", който играеше ролята на мама.