Прочетен: 4839 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2015 10:09
Съгласих се - след толкова години чакане.
Дължа да припомя, че други издателства, освен държавните под партийна опека, нямаше. Предишните завеждащи на този отдел само ме разиграваха с празни обещания.
Външният рецензент Владимир Голев бе написал добри думи за художествената страна на стихосбирката, но не и за идейната - какъв бил този песимистичен тон, как може млад човек да не е оптимист по отношение на социалистическия начин на живот и т.н.
КОШМАР
Сънувах, че вървя по коридор.
Ехтяха химни
от дълбочината.
Добре школуван и двуполов хор
крещеше имена,
добре познати.
Царуваше стерилна чистота.
Сковани от дизайнери табели
ме спираха
пред всякоя врата.
Миришеше на правда и веселие.
Сънувах като бог.
Но изведнъж
самотен вик разгърди коридора.
А коридорът отговори: “Дръж!”
Изригна лай
на кучета и хора.
И въпреки че после стана тих,
любезен, работлив и добродушен,
аз чувах само оня светъл вик,
и в него вярвах аз,
и него слушах.
И блъсках по вратите като луд,
разпитвах погледи недоумяващи;
отдадени на тих сизифов труд
чиновниците вътре
шикалкавеха.
Живея много близо до смъртта,
за да изпитвам страх от коридора.
И ако се събудя сутринта,
такива работи ще наговоря.
КОРАБОКРУШЕНИЕ
Дъждовна улица в Бургас
и кафене
с протрита шапка.
Бездомен старогръцки глас
от козирката бавно капе.
Знам: улицата свърша с бряг,
край който не минават кораби,
но „Старата гемия“ пак
е пълна
с пътници догоре.
Избръснатият капитан
над цифрите се е надвесил,
а котвата тежи до грам
в нозете
на позната песен.
Подгизналият хоризонт
платната на страха надува:
сега ни трябва бъчва ром,
за да посмеем да отплуваме.
Но никой тук не е смелчак –
клечим под козирката,
пушим,
че улицата свършва с бряг,
след който пак
започва суша.
Отсреща извисява кей
олющена стена с афиши
и некролог, на който пише:
„Почина барба Одисей.“
СЛЕПОТА
На П. К. Яворов
Разбити бяха всички чети
на жаждата
за свобода.
Войводите измряха с клетви
по македонските бърда.
Затвори любовта безшумно
обречените си очи
и трябваха съдбовни думи,
с които
да я премълчи.
Кой знае, може би отдавна
при него бе дошла нощта:
от времето
на ярка слава
и ненаситна самота.
Да счупим траурната котва
на този кратък епизод
между куршума на живота
и края на един живот!
Поетът може да е сляп,
низвергнат,
неразбран,
невинен.
Но никога – дотолкоз слаб,
че да не може
да загине.
БИТИЕПовехна въздухът и рухна мостът,
по който бавно си замина лятото.
Небето погрозня и се износи,
ръждяса
руното на планината.
Събраха мравките
зрънцата на живота,
щурецът пак със пръст в уста остана
и тръгна бос по вратните да хлопа
с изтърканите песнички на рамо.
Цигулката скрибуца ли, скрибуца...
Връз покрива на толкова копнежи
брои пилчарят своите сполуки,
затънал в керемидите до глезен.
А жеравите впиха острието
на стародавния си плуг в простора;
настрои си цигулката щурецът –
ще го одумат,
пък ще му отворят.
И аз ожънах и наточих плуга,
подпалих сам бодливото стърнище,
обърнах сам брадясалата угар.
А на пазара не отнесох нищо.
ИЗЛОЖБА НА ВОЕННИ ОТЛИЧИЯПарче метал.
Медал.
Незнайна участ
и епилог на лъскав ритуал.
Навярно висш
сановник го е връчил.
На някого,
по чудо оцелял.
Но можем ли
да променим съдбата?
Безропотно лежат в гнезда от плюш
сребро, желязо,
мед и бронз – с позлата,
бездънна чаша,
незаяждащ ключ.
Мундирите – навеки разкопчани,
съблечени,
скатани до един.
В пробитите с игла отляво рани
искрят кристалчета
от нафталин.
Войните са различни – като хората.
Заспиват мъртвите един до друг.
А после има
думата историята,
за да постави надписи и тук.
За нивите е все едно навеки
безславен ли е гробът или не.
Последен избори
имаш ти, човеко,
къде да постоиш на колене.
Не е случаен пътникът,
нарамил всичко,
което можем да сберем в торба:
мечта и хляб, самотност и огнище
и побеляла от праха съдба.
Виелици стоусти са го хапали,
до кости го е мокрил бавен дъжд,
изтичали са дните му на капки.
И все пак пътникът ни беше чужд.
Не стигат думите – ушите много.
Коя събира
людете в тълпа?
Опипваха го подковани погледи,
кобура си
там някой разкопча.
Мълчаха всички – като пред обесен.
Миришеше на позволена смърт.
Да бе дошъл след век,
година,
месец,
да бе предупредил,
че е на път!
Страхливи,
неподготвени
и смъртни
изпращахме горчивия му гръб.
Отиваше си пътникът, размътил
душите ни с библейската си скръб.
А беше ден обикновен,
безличен:
ни за веселие,
ни за сълзи.
Вървеше пътникът,
нарамил всичко,
което можеше да ни спаси.
Как харизахме действителността на крайна...
Социалните мрежи са в ръцете на психопат...
Чу
"Миришеше на правда и веселие."
На някои ни стига и това, че може да пукнем доволни макар и в зараждащата се демокрация, все пак избягали от техния коридор и от двуполовият им хор!
Чу
18.03.2015 09:37
Може и бате Венци (той е по-голям от мен с две години) да проумее очевидните неща.
18.03.2015 09:38
"Миришеше на правда и веселие."
18.03.2015 09:40
На някои ни стига и това, че може да пукнем доволни макар и в зараждащата се демокрация, все пак избягали от техния коридор и от двуполовият им хор!
Някои циници даже казваха "Нали тези пречки ви караха да съчинявате по-метафорична поезия." Значи да им целуваме ръка отново... (((
18.03.2015 15:15
Поздрави!
18.03.2015 16:56
18.03.2015 16:57
Поздрави!
Не бих се учудил, ако и за Висоцки мисли, че е пиянде. Явно му харесва да плюе.
Не бих се учудил, ако и за Висоцки мисли, че е пиянде. Явно му харесва да плюе.
18.03.2015 18:39
Каквито и да бъдем като професия, хоби, идеологически симпатии трябва да бъдем почтени. Стотинка не би струвало и най великолепното стихотворение ако не те прави на йота поне по добър. Защо го казвам това Генчев
В постинга си ти си непочтен спрямо мен, а и спрямо читателите си.
Подхвана с удоволствие една интрига на някакъв трол или анонимен интригант уж съм нарекъл Пушкин пиянде въпреки, че той се изрази така за него когато постнах стихотвореито на Александър Сергеевич " на клеветниците на Русия"
Коментирах изказването му от позицията на Мястото на " пияндето" Пушкин в световната литература и интригантът изтривайки своя коментар /на който отговарям/ обвини мен че съм се изразил така за поета.
Който ме познава знае, че съм търпелив и толерантен в блога си към всякакви мнения. Рядко преминавам границите на добрия тон. На пръсти се броят случаите когато съм си изпускал нервите и то е , не че не знам пиперливи изрази/ Ей богу ,знам- имам и сръбска кръв:))) /, но мисля че тябва да говорим и правим така , както искаме и на нас да ни говорят и правят.
Некоректно и глупаво ми вменяваш някакво почитание, привързаност към Сталин. Глупаво е защото го отправяш към партизанска фамилия където двама братя/баща ми и чичо/ са били в армията на Тито. Сталин е бил "персона нон грата" в дома ни далеч преди 20тия конгрес на КПСС. Понеже ме дърпаш за езика ще кажа , че чичо ми беше "командирован "в Монголия да залесява платата./ Той беше лесовъд по образование/
Върна се и трудно при това след смъртта на "Вожда". Командира им / Славчо Трънски/ 3 дни на пръсти във вода са го държали. Отпусне ли се на стъпалата не може да диша. И ако ме попиташ как може да съм комунист след това, ще те попитам а как цитираният от теб Овадия след всичко това остана комунист. Вярвам че няма да кажеш лоша дума за него. Лично аз педпочитах шахматните му етюди пред стихотворенията му:)
Да, пия "виски", всичко пия , но не съм пиянде:)
18.03.2015 18:58
Каквито и да бъдем като професия, хоби, идеологически симпатии трябва да бъдем почтени. Стотинка не би струвало и най великолепното стихотворение ако не те прави на йота поне по добър. Защо го казвам това Генчев
В постинга си ти си непочтен спрямо мен, а и спрямо читателите си.
Подхвана с удоволствие една интрига на някакъв трол или анонимен интригант уж съм нарекъл Пушкин пиянде въпреки, че той се изрази така за него когато постнах стихотвореито на Александър Сергеевич " на клеветниците на Русия"
Коментирах изказването му от позицията на Мястото на " пияндето" Пушкин в световната литература и интригантът изтривайки своя коментар /на който отговарям/ обвини мен че съм се изразил така за поета.
Който ме познава знае, че съм търпелив и толерантен в блога си към всякакви мнения. Рядко преминавам границите на добрия тон. На пръсти се броят случаите когато съм си изпускал нервите и то е , не че не знам пиперливи изрази/ Ей богу ,знам- имам и сръбска кръв:))) /, но мисля че тябва да говорим и правим така , както искаме и на нас да ни говорят и правят.
Некоректно и глупаво ми вменяваш някакво почитание, привързаност към Сталин. Глупаво е защото го отправяш към партизанска фамилия където двама братя/баща ми и чичо/ са били в армията на Тито. Сталин е бил "персона нон грата" в дома ни далеч преди 20тия конгрес на КПСС. Понеже ме дърпаш за езика ще кажа , че чичо ми беше "командирован "в Монголия да залесява платата./ Той беше лесовъд по образование/
Върна се и трудно при това след смъртта на "Вожда". Командира им / Славчо Трънски/ 3 дни на пръсти във вода са го държали. Отпусне ли се на стъпалата не може да диша.
........
Бъди си комунист, колкото щеш, това не значи, че останалите сме длъжни да търпим Раша - неофашистката държава.