Постинг
22.09.2010 13:13 -
Ария на Сизиф
Всички искат да тръгнат, но никой не знае посоката.
Всяка азбучна истина става след време капан.
Даже волната птица се връща под същия покрив.
Атеистът се моли на друго, загърбил разбития храм.
Пак наемни тъкачи край немите станове бродят,
но платът е невидим и зъзне човешкият род;
божествата са голи и техните питомни поданици
преобръщат издъно големия гардероб.
Нещо пак ги принуди: навличат илюзии, вери,
страсти, помисли, болки, мечти, че с камшик
ги изкарва животът да сеят, да пишат, да мерят,
да живеят по вечния, сляп и изтъркан инстинкт.
И след всяка победа се връщат с невидими язви,
и след всяко усилие питат: "Какво от това?"
Но животът ги лае и няма къде да избягат,
че животът без отговор става отровна трева.
Ако падне усмивка, прилича на атомна бомба.
Ако дойде надежда, прилича на блудния син.
Но баща й затръшва вратата, защото не помни
всички свои надежди говежди - и ляга да спи.
Пак децата ги спират да не мислят неспирно за края,
който вечно не идва, подгонен от мирис на пот.
И добре, че са грижите, срещу които роптаят:
те са вечните сламки в морето на тоя живот.
Всяка азбучна истина става след време капан.
Даже волната птица се връща под същия покрив.
Атеистът се моли на друго, загърбил разбития храм.
Пак наемни тъкачи край немите станове бродят,
но платът е невидим и зъзне човешкият род;
божествата са голи и техните питомни поданици
преобръщат издъно големия гардероб.
Нещо пак ги принуди: навличат илюзии, вери,
страсти, помисли, болки, мечти, че с камшик
ги изкарва животът да сеят, да пишат, да мерят,
да живеят по вечния, сляп и изтъркан инстинкт.
И след всяка победа се връщат с невидими язви,
и след всяко усилие питат: "Какво от това?"
Но животът ги лае и няма къде да избягат,
че животът без отговор става отровна трева.
Ако падне усмивка, прилича на атомна бомба.
Ако дойде надежда, прилича на блудния син.
Но баща й затръшва вратата, защото не помни
всички свои надежди говежди - и ляга да спи.
Пак децата ги спират да не мислят неспирно за края,
който вечно не идва, подгонен от мирис на пот.
И добре, че са грижите, срещу които роптаят:
те са вечните сламки в морето на тоя живот.
Както винаги е прекрасно и това твое стихотворение!
Много силни думи, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
цитирайМного силни думи, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
ckarlet написа:
Както винаги е прекрасно и това твое стихотворение!
Много силни думи, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
Много силни думи, Slavimirgenchev1953!
Поздрави!
Pravdata pak e namerila prekrasna forma!
цитирайili4e написа:
Pravdata pak e namerila prekrasna forma!
С повече доброта, любов и прошка...
И с поезия!))
цитирайИ с поезия!))
an200 написа:
С повече доброта, любов и прошка...
И с поезия!))
И с поезия!))
Да си търкаляме камъка нагоре... :)))
цитирай
8.
анонимен -
aNELIa
23.09.2010 03:53
23.09.2010 03:53
Всеки твой стих носи вълнение, възхищение и последващи минути за размисъл.
Сърдечен поздрав!
цитирайСърдечен поздрав!
9.
slavimirgenchev1953 -
Лили, друго не ни остава и без това ;)))) Благодатен четвъртък!
23.09.2010 08:19
23.09.2010 08:19
tili написа:
Да си търкаляме камъка нагоре... :)))
анонимен написа:
Всеки твой стих носи вълнение, възхищение и последващи минути за размисъл.
Сърдечен поздрав!
Сърдечен поздрав!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275