Прочетен: 2703 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2015 11:46
На 7 декември 2005 г. след експлозия на горивна смес в спомагателния котел на 40 000-тонния кораб "Лиляна Димитрова" поетът от Варна Иван Манолов, работещ като трети механик при този рейд получава висок процент изгаряния, вследствие на които няколко дни по-късно - на 11 декември, той умира в близката немска специализирана клиника въпреки опитите на лекарските екипи да спасят живота му.
Иван Манолов е роден на 30. 3. 1961 г. Завършва Военноморското училище
"Н. Й. Вапцаров”. Работи като корабен механик, конструктор, научен сътрудник, директор на транспортна фирма. Приживе издава книгите “Нито спасител, нито палач” /1993/, “Криле на разпятие” /2000/, “Внезапна спирачка” /2004/, като за последната получава наградата “Варна” през 2004 г. за високи литературни постижения. Посмъртно е издадена книгата “Вратата. Събрани стихотворения” /2007/.
ИВАН МАНОЛОВ
КРАЯТ НА МИТОВЕТЕ
Паяче от ъгъла, където
слънчевият лъч ще се обеси,
не тегли отчаяно въжето,
щом сълзата тръгва по отвеса.
В нея няма болка осъзната,
нито тлеещ зов за съпротива.
Виж на пеперудите крилата
въздухът полека как изпива.
Мрежите напразно ще останат
да висят сред битието пусто -
нисък и опушен е таванът
на провинциалното изкуство.
И в стъклата мътни се люлее
хоризонт с подпалено ветрило.
Ние с теб сме пътници на кея,
махащи след кораба унило.
А зад нас навсякъде е суша
и лежат вълните вкаменени.
Полисът, вкопан в земята, слуша
песента на морските сирени.
Преобръща тъмнината вечер
смляната от вахти градска стража,
но не идва никой отдалече
подвизите свои да разкаже.
И брега безпомощен владеят
приливи от пясъци и миди.
Знаем, че Язон е спал с Медея,
а не помним пътя за Колхида.
Иван Манолов беше и е най-талантливият варненски поет през последните десетилетия. За разлика от много други свои събратя по перо той не се вайкаше, не хленчеше и не се боричкаше подло и коварно за някаква чиновническа държавна или общинска службица във Варна, а с чест работеше по специалността си. Нито пък обвиняваше държавата, че не се грижи за културата и литературата, което е вечният мотив в графоманските напъни на левичаро-бездариата, що под „грижа за културата“ разбира държавата „да дава на поета всеки ден по 20-30 лева, за да може да се напие – и пак да му останат“, както ги иронизираше един приятел; при това тези пуети са налудничаво убедени, че са истински поети, без да се интересуват от еснафския „хфакт“ (Исак Бабел), че са цели легиони, нито пък откъде ще паднат париците за такъв лайф.
В цоциалистическа България имаше безброй щатни културни деятели, чиято „работа“ бе изцяло идеологическа и в полза на комунистическото „възпитание на трудещите се и младежта“, както гласеше клишето от миналото, които днес много жалят за някогашния сладък животец с неговото преливане от пусто в празно, докато поробеният народец бъхтеше по текезесарските масиви за жълти трудодни или в опушените заводи, фабрики и юзини. Да, за своя сладък животец жалят те, като за прикритие негодуват формално срещу криминалната приватизация, безработицата, скъпотията и липсата на производство. (И те като циганите – все едно ако им дадат мотика, няма да избягат през девет тори в десета…)
И не е никак странно, че любят Раша и Путин, а силно мразят САЩ, НАТО и ЕС. Какво да ги правиш - левичаро-бездариат...
ПЪТУВАНЕТО
В памет на варненския поет Иван Манолов
Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам:
не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.
Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо
не промених историята.
Но разпознах палачите.
Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други -
своето робство.
Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги
има връзка
между море и смърт.
Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.
15 декември 2005 г.
Пътят към зелената икономика да не завър...
От Копривщица за Копривщица
10.12.2015 10:06
Духът - той е истината в тялото.
Съществуват заедно и едновременно.
После, много после остава само духът...
10 години след Иван Манолов духът му се рее свободен и огнено пречистен.
Светъл да е!
Духът - той е истината в тялото.
Съществуват заедно и едновременно.
После, много после остава само духът...
10 години след Иван Манолов духът му се рее свободен и огнено пречистен.
Светъл да е!
"Но въздухът ми вече е към края -
ще трябва да решавам: Накъде!
Плътта напира... А духът нехае
и глътките си щастие краде."
10.12.2015 17:37
14.12.2015 13:17