Заради достойната постъпка на големия поет Борис Христов си позволявам отново да кача свое стихотворение, което съм му посветил.

Балада за препрочитането на Борис Христов

Знам, че
между край и начало
разликата е идеал;
че който е част от цялото,
никога не е цял;
че само цялостният поет
не е ред от статукво,
но е най-важният ред
между духа и буквата;
че може думите да са халосни
като стрели без лък –
сякаш някому ръкопляскаме
за чудния му недъг…

Та нали поезията
е присъда,
която поетът сам
приема, но не за да бъде
публично оправдан!
Тук няма никакво
противоречие:
да го хвалим ли за това,
че е разбивал с глава
табутата, без да хленчи?
Да, има безчет мърморковци,
готови да вдигнат тост,
но не всеки намира гордост
сам
да стане въпрос.

А отговор – ясен и кратък –
има
в най-важния ред.
Нима не чувате през Стената
вечерния му тромпет?





http://parasol.blog.bg/izkustvo/2009/02/24/balada-za-preprochitaneto-na-boris-hristov.295292

да е жив и здрав Борис Христов. От вчера сме свидетели на една чиста радост от несъмненото за него действие и се радвам още, че това става повод отново да надникваме в абсолютно уникалната му поезия.

Да, надникваме и още по-добре разбираме защо постъпва така и че е прав.

Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих.

Колко струва свободата,
да се опазиш, да си жив.
От делфини уж найвни
и от акули озъбени от гняв.

Колко струва свободата,
когато те притискат и си ням.
Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш.

Колко струва свободата,
ако я няма, какво си ти?
Жалък червей лазещ по земята
и молещ се за мъничко живот.

14.08.2007

ДЖУЛИЯ БЕЛ

Когато сам изковаваш идеал-наистина началото и края са просто рамката,която с гордост,сама разбира,че е прекалено малка да обхване гения...

Борис Христов показа колко е свободен.

Той и го създава, и му служи.

Шапка му свалям!

А нещо за Сорос?

Много достойно от негова страна!

Може би "или хубаво, или нищо"?

"но не всеки намира гордост
сам
да стане въпрос."

[quote=divna8]"но не всеки намира гордост
сам
да стане въпрос."[/quot

Той е достоен. Имам щастието да го познавам лично. Бил съм му на гости в "Люлин", където имаше апартамент. Давал ми е съвети при подреждането на пръвата ми стихосбирка. На стената в хола му висеше очуканият и смачкан тромпет, който той бе възпял в първата си книга. )))

:))

Благодаря )))

Хубаво стихотворение, а и "Вечерен тромпет" на Б.Христов е прекрасна книга!

За големите трябва да се пише добре, иначе е мечешка услуга ;)))

Борис Христов е велик, той заслужава твоята проникновена възхвала...

Да, една дума стига за него: велик.