Постинг
27.03.2012 12:26 -
В театъра на живота
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 3027 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2012 12:58
Прочетен: 3027 Коментари: 8 Гласове:
25
Последна промяна: 27.03.2012 12:58
http://www.foto.bg/data/500/medium/PICT0481.JPG
ДРАМА Отидох край реката, за да видя
как кошничарите
извиват пръчките.
Щом не работят
тайно като мидите,
си казах аз,
и мен ще ме научат.
Водата стъпваше неумолимо
по камъните, пясъка, боклука,
изхвърлен от стопаните през зимата.
И пръчките видях
да киснат тука.
Върбите доброволно се навеждаха
над ромона,
над тях,
над мойта слабост,
а слънцето изгряваше небрежно,
замислено
за лятната си работа.
За кошничарите не беше пролет,
а някакъв сезон на бързината;
надвесени над простата си роля,
плетяха те
в безлюдния театър.
Най-старият на сцената ме викна
и аз пристъпих, газейки тревите;
една девойка, без да пита никого,
ми подари
рогозка от ракита.
Картината в живота си поставих:
върбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.
Наивно ги помолих да опитам –
подведен бях от сръчността навярно.
Но бързо се изправиха върбите.
И само се усмихна
кошничарят.
Запомних го и досега си казвам:
„Нима да ме научи беше мъчно?“
Реката все тече,
а аз напразно
стоя на този бряг и чупя пръчки.
Следващ постинг
Предишен постинг
спокойно тече. Реката на живота.
цитирайmartiniki написа:
спокойно тече. Реката на живота.
Картината в живота си поставих:
върбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.
Тъгата през пролетта ... онова, неизживяното, за което разбираш, че не е отредена пролет. Драма;)
цитирайвърбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.
Тъгата през пролетта ... онова, неизживяното, за което разбираш, че не е отредена пролет. Драма;)
Драматична картина...оцветена с лекота...:))
цитирайan200 написа:
Картината в живота си поставих:
върбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.
Тъгата през пролетта ... онова, неизживяното, за което разбираш, че не е отредена пролет. Драма;)
върбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.
Тъгата през пролетта ... онова, неизживяното, за което разбираш, че не е отредена пролет. Драма;)
monaliza121 написа:
Драматична картина...оцветена с лекота...:))
краде, Поете ... Слава Богу, че не си (О!)станал кошничар. Щеше да ми липсват думичките ти :)
цитирай
8.
slavimirgenchev1953 -
И аз така си мисля, след като вчера бях в музея на Димчо... ;)
30.03.2012 11:52
30.03.2012 11:52
elineli написа:
краде, Поете ... Слава Богу, че не си (О!)станал кошничар. Щеше да ми липсват думичките ти :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275