15 години без Булат Окуджава 

  http://slavimirgenchev.info/?p=3244

Изданието е от 1984 г. и включва стихове на Булат Шалвович Окуджава, писани от 1957 до 1983 г. Не можете да си представите какво богатство е. Като добавя, че имам и три негови романа, леле, кой като мене.
Читайте, завидуйте - я гражданин Вселене Окуджава... ;)  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82_%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0

Балада за Булат Окуджава

В непоправимия Париж
животът продължава,
но всеки днес е духом нищ:
умира Окуджава.
В сърцето — 9 грама смърт.
И никаква отсрочка!
Нали го чака дълъг път
към верния Висоцки.
Отнесе синият тролей
небесния си пътник.
Дори свети Вартоломей
би ослепял отвътре.
Светът е станал чужд и друг,
а земният оркестър
прибра последния си звук,
надвит от нова песен.
Духът на Франсоа Вийон
тревожно се озърта.
Красавици от всеки дом
надничат — милосърдни.
Където и да ида днес,
света не си представям
без неговия нов адрес:
Вселена Окуджава.
Там търся Льонка Корольов
и вечното арбатство;
Надежда, Вяра и Любов
са винаги на място.
Припламва книжният войник.
Хвърчилото се върна.
И госпожа Победа с вик
венеца си захвърли.
Защо му провървя в смъртта,
а, госпожа Чужбина?
(О, пламенно прегръща тя,
ала обича мнимо!)
Булат жадуваше с копнеж
да се помоли някому,
но в пръстите му бликна свещ,
за да подпали мрака.
От днеска Бог с една ръка
по малко ни въздава;
нали му завеща така
самият Окуджава.

1997 г.

https://www.facebook.com/photo.php?v=266769756675491

Имам тази балада.
Провървя му и в смъртта, и в любовта...