Прочетен: 3381 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2013 14:15
Стамен Панчев
Автор: Дойчо Иванов, уредник на къща-музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица
100 години от гибелта на Стамен Панчев (1879-1913)
126 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887-1916)
СТАМЕН ПАНЧЕВ – ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Една епоха - двама поети. Една и съща съдба - две стихотворения
Стамен Панчев, роден в Орхание (Ботевград от 1934 г.), виден учител и общественик, музикант, литератор и краевед, заминава на фронта през септември 1912 г., в началото на Балканската война. По-късно частта му участва в сраженията на Одринския фронт, дислоцирана е в северната част на Галиполския полуостров, по фронтовата линия Ялос-Епиватос край Мраморно море. Запасният подпоручик, командир на взвод от 12-та рота, на 3-та дружина от 38-ми пехотен полк, оцелява подир две ранявания. Но третото на 17 март е фатално – две рани от шрапнел в корема, една в дясната ръка.
Умира на 23 март 1913 г. във фронтовата болница в село Кадъкьой след 6-дневни страшни мъки. Бойните позиции на българските войски са обстрелвани от английски военен кораб. (Каква ирония: подпоручик Димчо Дебелянов загива също от английски куршум на южния фронт, край Струма…)
Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища. Очевидци разказват, че и днес гробовете и паметниците на българските войни са в добро състояние. Макар да са в Турция и нашите войни да са воювали срещу турски войски… Тук с горчивина и покруса си спомняме българските военни гробища в Гърция, Македония, Сърбия – запустели или отдавна унищожени…
Преди пет години Цветан Северски публикува една чудесна статия за Стамен Панчев във в. „Земя“. Там бяха поместени няколко негови стихотворения и за пореден път ми направи впечатление сюжетът: войник заспива във фронтовия окоп; сънува завръщане у дома и среща с близките; а на сутринта загива в боя. Този сюжет е еднакъв в Стамен-Панчевото “Войнишки сън“ и в Димчовото„Сънят на героя“. Първото е писано на фронта, другото – в казармата в Самоков. Професионалните литератори сигурно отдавна са забелязали близостта и даже тъждествеността на този (а и на други сюжети) в произведения на творци от нашата и световната литература, даже от различни епохи, може би има и изследвания на тази тема.
Разбира се, в случая впечатлява не просто сходният сюжет. А и съдбите, характерите, ако щете, тихият, романтичен патриотизъм и жертвоготовност, предаността на род и отечество, на семейство и синовен дълг…
Стамен Панчев
ВОЙНИШКИ СЪН
Тъмна нощ покри полето бойно
и прекъсна почнатия бой.
Мяркаше се в мрака безпокойно
сянката на някой часовой.
Бях уморен, но ме сън не хвана,
гледах как мъжди далеч огън.
Спящия до мен внезапно стана
и разказа, развълнуван, сън:
-Братко, на добро ли е, на зло ли –
дрямнал-незадрямал, в тоя час
аз забравих днешните неволи
и се в сънища отнесох аз.
Сън сънувам – връщам се дома си.
Спи градецът в слънчевия ден,
само птичка нейде се огласи;
в цвят овошки свеждат се над мен.
В тясна, прашна, уличка където
всеки камък зная, аз вървях,
трепна ми болезнено сърцето,
своя скътан дом кога видях.
Влязох в двора, кучето позна ме,
лайна и опашка завърте
и показа се тогаз жена ми
на ръцете с малкото дете.
Щом видя ме, тя уста отвори,
но задавена захълца с глас
и докато ми проговори,
трепнах и събудих се тогаз.
Млъкна той, съня си кат разказа.
Чух след време, че захърка пак.
Месец се през облаци показа
кат видение в среднощний мрак.
Буден бях, доде изгря зорница,
и в зори започна страшний бой.
Клетий – в сън видял жена, дечица,
в утринния бой загина той…
Димчо Дебелянов
СЪНЯТ НА ГЕРОЯ
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле. И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:
- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипваха се румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой…
Портретът на Дебелянов е дело на художника Георги Белстойнев
Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград
Надгробният паметник на Димчо Дебелянов в Копривщица. Скулптор проф. Иван Лазаров
П. П. Преди няколко години чух за идеята тленните останки на Стамен Панчев да бъдат пренесени и препогребани в Ботевград. Както това правят за Димчо негови приятели и почитатели през 1931 г., пренасяйки тленните му останки от Демир Хисар (днес Сидирокастро) - Гърция, в родната Копривщица.
Какво става с това хубаво намерение?...
============================================
Стамен Панчев Сине мой Сине мой, надежда скъпа моя,радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям -
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине -
ще живее с тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил` в бой,
дай живота си за края родни -
БЪЛГАРИН БЪДИ ГОРД — СИНЕ МОЙ!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!
Изключения май, няма ...
А "Сине мой", заслужено е в златния фонд на българската поезия.
... Сине мой, надежда скъпа моя,...
16.03.2013 10:54
Изключения май, няма ...
А "Сине мой", заслужено е в златния фонд на българската поезия.
... Сине мой, надежда скъпа моя,...
17.03.2013 13:36
Горкото им, достойно поколение...
17.03.2013 19:11
Горкото им, достойно поколение...