Постинг
27.05.2015 08:55 -
НА ЕДИН СТОЛИЧЕН ПЛОЩАД
Наскоро минах през пл. "Журналист", където е издигнат паметникът на големия писател и изобличител на комунистическата човекомелачка - Георги Марков.
На една от близките сгради, недалеч от паметника на Марков, има скулптурен портрет на юношата Христо Смирненски, който допреди време беше в окаяно състояние, но сега вече е поизчистен и са добавени липсващите букви от името му.
Паметникът на писателя, издигнат като дарение от български емигрант, възбуди известно напрежение сред преданите на делото на Георги Марков люде, и то основателно напрежение според мен заради "претупването на работата" и липсата на национален конкурс, както би било редно за личност от национално значение; но не за това пиша тези редове.
Просто от само себе си се набива в очи съпоставката между младия идеалист поет, недоживял осъществяване на комунистическия идеал, и идеалиста и дисидент писател, който, ужасен от крайния резултат, бяга от родината си, за да може да каже и на света, и на българите в България, истината за "реалния социализъм".
Този социализъм, заради който сега бавно и мъчително се връщаме към капитализма, както гласеше старият виц...
Толкова теми за размисъл предизвиква съвместното скулптурно съжителство на двамата на този площад (и особено в светлината на рушащия се музей на Смирненски в "Ючбунар"), че дори не ми се изброяват.
(А на двеста метра от площада по булеварда вдясно се намира домът на великия прилепчанин Димитър Талев, свирепо преследван заедно с цялото си семейство от антибългарската комунистическа "народна" власт заради непоколебимата си позиция относно българския характер на Македония и прозрението, че последният комунист ще умре в България. Едно не е предвидил само авторът на шедьовъра "Железният светилник": че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува.)
Отдавайки дължимото и на двамата, аз им посветих стихотворения, в които казах, каквото можах.
m
ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.
Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.
Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.
И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.
Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.
Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?
Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата
не е родина,
какво да стори верният син?
Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна,
тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.
Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички.
За него – никой.
Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.
И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме
мъчениците!
Но друг да е мъченик.
На една от близките сгради, недалеч от паметника на Марков, има скулптурен портрет на юношата Христо Смирненски, който допреди време беше в окаяно състояние, но сега вече е поизчистен и са добавени липсващите букви от името му.
Паметникът на писателя, издигнат като дарение от български емигрант, възбуди известно напрежение сред преданите на делото на Георги Марков люде, и то основателно напрежение според мен заради "претупването на работата" и липсата на национален конкурс, както би било редно за личност от национално значение; но не за това пиша тези редове.
Просто от само себе си се набива в очи съпоставката между младия идеалист поет, недоживял осъществяване на комунистическия идеал, и идеалиста и дисидент писател, който, ужасен от крайния резултат, бяга от родината си, за да може да каже и на света, и на българите в България, истината за "реалния социализъм".
Този социализъм, заради който сега бавно и мъчително се връщаме към капитализма, както гласеше старият виц...
Толкова теми за размисъл предизвиква съвместното скулптурно съжителство на двамата на този площад (и особено в светлината на рушащия се музей на Смирненски в "Ючбунар"), че дори не ми се изброяват.
(А на двеста метра от площада по булеварда вдясно се намира домът на великия прилепчанин Димитър Талев, свирепо преследван заедно с цялото си семейство от антибългарската комунистическа "народна" власт заради непоколебимата си позиция относно българския характер на Македония и прозрението, че последният комунист ще умре в България. Едно не е предвидил само авторът на шедьовъра "Железният светилник": че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува.)
Отдавайки дължимото и на двамата, аз им посветих стихотворения, в които казах, каквото можах.
m
ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.
Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.
Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.
И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.
Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.
Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?
Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата
не е родина,
какво да стори верният син?
Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна,
тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.
Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички.
За него – никой.
Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.
И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме
мъчениците!
Но друг да е мъченик.
Толкова много безсмислена злоба
България по времето на Стефан Стамболов
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
България по времето на Стефан Стамболов
Август фон Гнайзенау и Карл фон Клаузеви...
"...че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува."
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
цитирайАко перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
2.
slavimirgenchev1953 -
Комунистът иска първо да затрие България, после и той ще умре. (((
28.05.2015 18:27
28.05.2015 18:27
nbrakalova написа:
"...че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува."
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275