Постинг
27.05.2015 08:55 -
НА ЕДИН СТОЛИЧЕН ПЛОЩАД
Наскоро минах през пл. "Журналист", където е издигнат паметникът на големия писател и изобличител на комунистическата човекомелачка - Георги Марков.
На една от близките сгради, недалеч от паметника на Марков, има скулптурен портрет на юношата Христо Смирненски, който допреди време беше в окаяно състояние, но сега вече е поизчистен и са добавени липсващите букви от името му.
Паметникът на писателя, издигнат като дарение от български емигрант, възбуди известно напрежение сред преданите на делото на Георги Марков люде, и то основателно напрежение според мен заради "претупването на работата" и липсата на национален конкурс, както би било редно за личност от национално значение; но не за това пиша тези редове.
Просто от само себе си се набива в очи съпоставката между младия идеалист поет, недоживял осъществяване на комунистическия идеал, и идеалиста и дисидент писател, който, ужасен от крайния резултат, бяга от родината си, за да може да каже и на света, и на българите в България, истината за "реалния социализъм".
Този социализъм, заради който сега бавно и мъчително се връщаме към капитализма, както гласеше старият виц...
Толкова теми за размисъл предизвиква съвместното скулптурно съжителство на двамата на този площад (и особено в светлината на рушащия се музей на Смирненски в "Ючбунар"), че дори не ми се изброяват.
(А на двеста метра от площада по булеварда вдясно се намира домът на великия прилепчанин Димитър Талев, свирепо преследван заедно с цялото си семейство от антибългарската комунистическа "народна" власт заради непоколебимата си позиция относно българския характер на Македония и прозрението, че последният комунист ще умре в България. Едно не е предвидил само авторът на шедьовъра "Железният светилник": че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува.)
Отдавайки дължимото и на двамата, аз им посветих стихотворения, в които казах, каквото можах.
m
ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.
Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.
Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.
И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.
Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.
Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?
Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата
не е родина,
какво да стори верният син?
Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна,
тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.
Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички.
За него – никой.
Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.
И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме
мъчениците!
Но друг да е мъченик.
На една от близките сгради, недалеч от паметника на Марков, има скулптурен портрет на юношата Христо Смирненски, който допреди време беше в окаяно състояние, но сега вече е поизчистен и са добавени липсващите букви от името му.
Паметникът на писателя, издигнат като дарение от български емигрант, възбуди известно напрежение сред преданите на делото на Георги Марков люде, и то основателно напрежение според мен заради "претупването на работата" и липсата на национален конкурс, както би било редно за личност от национално значение; но не за това пиша тези редове.
Просто от само себе си се набива в очи съпоставката между младия идеалист поет, недоживял осъществяване на комунистическия идеал, и идеалиста и дисидент писател, който, ужасен от крайния резултат, бяга от родината си, за да може да каже и на света, и на българите в България, истината за "реалния социализъм".
Този социализъм, заради който сега бавно и мъчително се връщаме към капитализма, както гласеше старият виц...
Толкова теми за размисъл предизвиква съвместното скулптурно съжителство на двамата на този площад (и особено в светлината на рушащия се музей на Смирненски в "Ючбунар"), че дори не ми се изброяват.
(А на двеста метра от площада по булеварда вдясно се намира домът на великия прилепчанин Димитър Талев, свирепо преследван заедно с цялото си семейство от антибългарската комунистическа "народна" власт заради непоколебимата си позиция относно българския характер на Македония и прозрението, че последният комунист ще умре в България. Едно не е предвидил само авторът на шедьовъра "Железният светилник": че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува.)
Отдавайки дължимото и на двамата, аз им посветих стихотворения, в които казах, каквото можах.
m
ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.
Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.
Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.
И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.
Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.
Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?
Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ
Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата
не е родина,
какво да стори верният син?
Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна,
тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.
Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички.
За него – никой.
Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.
И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме
мъчениците!
Но друг да е мъченик.
България по времето на Стефан Стамболов
ГРАМОФОНЪТ ХВАЛИЕР БИЧИ СТРОФИ НА КОНВЕЙ...
Човекът, който успя да измери обиколката...
ГРАМОФОНЪТ ХВАЛИЕР БИЧИ СТРОФИ НА КОНВЕЙ...
Човекът, който успя да измери обиколката...
"...че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува."
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
цитирайАко перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
2.
slavimirgenchev1953 -
Комунистът иска първо да затрие България, после и той ще умре. (((
28.05.2015 18:27
28.05.2015 18:27
nbrakalova написа:
"...че преди да умре последният комунист, България вече няма да съществува."
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
Ако перифразирам композитора Иван Спасов, кой казва, че съществува, такава каквато я имаше?!
"...
Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя. ..."
На реквием, като на реквием...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275