Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02 18:41 - Що е количество топлина?
Автор: slavimirgenchev1953 Категория: Поезия   
Прочетен: 654 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 12.02 21:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Д-р Светослав Нахум, член на УС на ПЕН - България

Що е количество топлина? Непознатият Георги Коритаров от 10. "Е" клас Когато в красивата пролет на 2019 г. се срещнахме с Георги Коритаров в едно спокойно и уютно кафене, и когато разговорът ни за литература стигна до поезията, той скромно и смирено ми сподели, че като юноша е писал стихове. Веднага наострих уши, понеже от опит знам, че именно юношеските стихове по неведом начин предопределят съдбата на онези личности, които с цената на всичко желаят неистово да се отскубнат от волята на времето и историята, да се откроят, да оставят своя индивидуиращ светоглед като подпис, почерк, стилистика и най-сетне – съпротива.
Разбира се, в типичния си остър и самокритичен подход той взе да ме увещава да не се занимавам с „пуберски“ стихотворения, писани в юношеския гимназиален период. Аз, обаче, веднага се усъмних в преценката му и интуитивно усетих, че това ще бъде истинска находка. Поисках да ги видя. Той неистово се дърпаше месеци наред, накрая склони и ми предостави няколко стихотворения.
И... Оказах се прав – находка са:


ЗАЩО ТЪГУВАТЕ, ГОСПОЖО СПРАВЕДЛИВОСТ?

Безмълвни светлини шпионират
обезлюдени магистрали.
Страхливо две очи сподирят
как бягат догми остаряли.
И спъват се,
назад поглеждат.
Те крият някаква надежда
крилете атомни да срежат -
но атомът не е невежа.
Човешки вътрешности се надуват
на погребалната процесия,
кръвта неистово танцува
под писъците на прогреса...
… но спрете сълзите, госпожо Справедливост!
Оркестър свири почести за слава
във похода последен на мъртвеца,
но сякаш не в ковчег, а в златна лава
отнася към забравата беглеца.
Във магазина за доверие
се чака дълго на опашка -
тук плащат не със правоверие
а с честността си сиромашка.
Машината на паметта ми
Не може да изневерява
Щом дишам – вярвам на плътта ми
Защо тъгувате все пак,
госпожо
Справедливост?


Ние всички познаваме Георги Коритаров от телевизионния екран, радиоефира, статиите, скандалите, житейските и биографични метаморфози и т.н. А сега, благодарение на лириката му, ще видим неговия интимен образ. Дали този образ е просто алтер-его? Не, в никакъв случай. Естетиката като наука стои дори над философията и не бърка в преценките си – тя е безпристрастен и най-обективен съдия. И този, който веднъж се докаже пред нея, после и да се впуска в разрушение, и да се бори за съзидание, и да прави експерименти със себе си и с личността си, никога не може да изневери на първата си любов – красивата и стойностна поезия. И юношата Коритаров стои пред мен и ме гледа от белия лист – един талантлив идеалист, дръзнал още тогава да си задава сложни въпроси, които съвсем не биваха толерирани от тоталитарната система. Тя мачкаше както противниците и опонентите си, така и честните идеалисти – понеже те, идеалистите, й пречеха, заставаха като матросовци пред дулото на нейната ехидна материалистическа, нагонно-основана същност, а страната ни беше обикновен балкански роб на съветския доктринален шовинизъм от псевдомарксистки тип. Юношата Коритаров е имал фина, нежна естетическа концепция, която струи и от съдържанието, и от ритмиката, и от станцовата мяра, и от вътрешното музициране и композиране на неговата скромна по обем, но стойностна и привлекателна лирика.
Неговото светоусещане го е придвижило далеч напред във времето, и в едно добре калибрирано послание той съчетава и предсказание за бъдещето, и мечтание за по-добър свят, и споделяне на невинната и чиста любов към идеала:


Когато пластове затрупат мойта урна
и звездни градове потомците издигнат
пусни ме за минута да се втурна
да видя детския си блян постигнат.


И така, от стиховете на Георги от 10. „Е“ клас аз видях лирическа проекция на неговото многолико и сложно бъдеще, честно и талантливо изпята някога върху малък сал, носещ се самотен всред мощните стихийни талази на тоталитарното море, в търсене на смисъл, в храбър естетико-нравствен опит за отскубване от съдбата на изгубеното поколение.
И понеже така и не намерихме смисъла и не видяхме светлото бъдеще на комунизма, и понеже нито една маймуна не успя да еволюира и да напише „Лунната соната“ или „Илиада“, то пак ще ни се наложи да се върнем към Човека и пътя на неговия дух. Както, всъщност, си беше преди лудостта...
Има нещо изключително умъчнено, деструктивно и унило, породено и заложено в онези години на застоялата вода отпреди 1989 г., в която, по думите на Г. Марков от „Задочните репортажи“, се движехме „неми, като риби в аквариум“. Тогава съзнанието по-трудно достигаше мъртва точка, тъй като гурутата на комунизма поддържаха бодряшкия оптимизъм на замаскираната утопия. И хората вярваха. А после? После стъклата на аквариума се счупиха и се замятахме, бездиханни, сблъскахме се с жестоките природни истини, вярата ни изстина, оптимизмът ни се изпари през хрилете и ни се наложи бързо да се превръщаме в нещо друго. Именно този период – края на комунизма и началото на прехода, очертават пътя на изгубеното поколение. То е един от примерите в световната история за оцеляване без особена светлина, за пристрастяване към един странен бит, изграден от грубо разбиране за човека и света, палиативна смес от недостатъчна информация, кастриран порив, но и смътна надежда за просветление, която някак сама извираше от ъглите на социалистическите кръчми. Изобщо, версифицирането на историята често е опасно занимание, ако в същото време не е проследена драмата на Човека. А той, човекът, поставен насред пустинята на скудоумието и провалената действителност, търси друга система, или иначе казано, ново Второзаконие, в което вижда Изход. И там е страховитата клопка, присмехулната глума от страна на онази сила, дето не познаваме и никога не ще познаем, и дето все си остава мистична тайна. При всяка такава промяна надеждите се срутват бързо и изведнъж се разбира, че Второзаконието не е Изход. И на поколението му става студено. И сурово. И безпощадно... Проклетият тоталитарен рефлекс е унаследен и двоен - вследствие на кръстосващите се тъмни и мрачни сенки на Хитлер и Сталин и производните им системи, властвали дълго време и трайно деформирали светоусещането не просто на едно, а на няколко поколения подред. Тези сенки са особено дълбок и неизчерпаем източник на скудоумие, понеже са подменили волята на свободното съзнание, понеже са изкоренили самостоятелното мислене, и понеже са подчинили съдбата на индивида на произвола на една насилническа, анти-хуманна, репресивна и безмилостна система. Присъствах навремето на заколение на овце, курбан по случай голям религиозен празник. Докато касапинът разфасоваше дадена овца горе на ченгела, то следващата овца там долу на грешната земя се придърпваше някак, и макар и с вързани крака, така, на една страна полегнала, гледаше в последния си миг да се напасе с кървава трева...
Та по повод на всичко гореописано младият Коритаров тъгува и се изповядва, очертава краха на идеала в стихотворението си „Оловното човече“:


Тъй говореше мойто човече
за живота, за нас, за света,
ала кой ли видя как потече
по стената оловна сълза!


Авторът на горния стих е и рицар, и войник на съдбата. Държи ръка върху сърцето си. Върху честта. Избрал е. Вярата. Той е и бедният рицар на Пушкин, който странства и е видение, непостижимо за ума. Защото във вярата има смисъл:

Знам че всичко е бурно движение.
Що е количество топлина?
Може би всички мислители
И художници
И поети
Взети заедно. Означени заедно със
Буквата „кю“.
Или може би първите пролетни
славеи?
Тяхната песен, техния зов:
Бъди готов!
Бъди готов!
А нима свежите искрени чувства
и словата „Със мене ела!“
не са даже микронна частица
от понятието „топлина“?


И така се стига до основната поанта – за ролята на духовния стожер, индивида, откъснал се от стадото, самотният, изправен рицар. Той се изкачва към Върха, за да разбере, че и отвъд билото си продължава същият обикновен жълт път. Но ще продължи нататък. Все някой ще продължи. Защо ли? Може би защото от мощите на всяко изгубено поколение се тръгва към една неясна бъдещност, която, ясно е вече, няма да бъде Изход, нщо със сигурност ще е поредното Второзаконие:


Или едрите капки дъждовни
тъмни
и чисти
Като човешки сълзи…
Но стига! Сантименталности!
Творческо мислене! Трябват закони
сухи
логични.
Не си готов. Седни си!
Двойка!
И сядам… Не обичам физиката…
Покажете ми вие,
които сте чели
и сте подготвени
и знаете -
Що е количество топлина?


Георги Коритаров
Ученик от Х Е клас


Да, топлината е огрявала и докосвала перото на Георги от 10. „Е“ клас. Този тогавашен Георги е спорел със законите на физиката, предпочел е трудния ирационален път на странстващ човек, вместо уюта на предварително начертаната формула. Затова и се е сблъскал в живота си с толкова трудности, пречки, забрани, тотеми, табута, противоречия, коварства, лукавство, предателство, натиск, студена мъртва хватка на системата. А той просто е търсил топлина като всички нас. И алгоритъмът на сложната задача, наречена Г. Коритаров, сам по себе си се крие в могъщия маховик на времето, който се върти насред антиматерията и произвежда... Какво? 
Количество топлина.











Тагове:   коритаров,   нахум,   10 е,


Гласувай:
8
0



1. getmans1 - ЗДРАВЕЙ СЛАВИ, от времето на ГРОЗЕВ ...
12.02 23:17
ЗДРАВЕЙ СЛАВИ, от времето на ГРОЗЕВ и СВИЛЕНОВ не обичам да чета, слушам или гледам критика но това си го прочетох ... точ в точ.
И, Георги Коритаров никога не съм го приемал като „доносник„ ... в известния обществен смисъл ... заради политическите анализи които прави и в които е предимно еднопосочен независимо дали става въпрос за външна или вътрешна политика. Прогнозите които формулира в тези анализи често пъти, дори много често излизат верни и близки до случващото се в последствие та чак са „съмнителни„ ... сякаш излизат от човек близо до кухнята ... Обаче ми е симпатичен и никак не ми се иска да се разочаровам.
Представените стихове показват, поне за мен показват, че са написани от мислещ човек ... макар и на 18 ... доста зрели са.
цитирай
2. slavimirgenchev1953 - Вярвам на Светльо, защото разбира от тези неща.
13.02 09:11
getmans1 написа:
ЗДРАВЕЙ СЛАВИ, от времето на ГРОЗЕВ и СВИЛЕНОВ не обичам да чета, слушам или гледам критика но това си го прочетох ... точ в точ.
И, Георги Коритаров никога не съм го приемал като „доносник„ ... в известния обществен смисъл ... заради политическите анализи които прави и в които е предимно еднопосочен независимо дали става въпрос за външна или вътрешна политика. Прогнозите които формулира в тези анализи често пъти, дори много често излизат верни и близки до случващото се в последствие та чак са „съмнителни„ ... сякаш излизат от човек близо до кухнята ... Обаче ми е симпатичен и никак не ми се иска да се разочаровам.
Представените стихове показват, поне за мен показват, че са написани от мислещ човек ... макар и на 18 ... доста зрели са.

цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздравления за прояснението, Славе!
13.02 11:56
..."Във магазина за доверие
се чака дълго на опашка -
тук плащат не със правоверие
а с честността си сиромашка."
..."А нима свежите искрени чувства
и словата „Със мене ела!“
не са даже микронна частица
от понятието „топлина“?"
Истинската, заложена от Бога, същност на човека се познава от времето на младостта, когато калните лапи на тоталитаризма все още не са оставили кървав отпечатък върху сърцето, душата и разума на оформящата се личност, но се утвърждава като истинска, когато той е успял да ги опази чисти дори, след като е преминал през кърваво-калния водовъртеж на съветските безумия.
Наистина Д-р Светослав Нахум перфектно е уловил и изразил Истината!
Чест и почитания за него и за теб, приятелю!
цитирай
4. slavimirgenchev1953 - Благодаря, Бат'Оги! Най-ценни са неподправените чувства.
13.02 12:17
batogo написа:
..."Във магазина за доверие
се чака дълго на опашка -
тук плащат не със правоверие
а с честността си сиромашка."
..."А нима свежите искрени чувства
и словата „Със мене ела!“
не са даже микронна частица
от понятието „топлина“?"
Истинската, заложена от Бога, същност на човека се познава от времето на младостта, когато калните лапи на тоталитаризма все още не са оставили кървав отпечатък върху сърцето, душата и разума на оформящата се личност, но се утвърждава като истинска, когато той е успял да ги опази чисти дори, след като е преминал през кърваво-калния водовъртеж на съветските безумия.
Наистина Д-р Светослав Нахум перфектно е уловил и изразил Истината!
Чест и почитания за него и за теб, приятелю!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4458726
Постинги: 1439
Коментари: 15766
Гласове: 50876
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30