Постинг
16.04.2009 15:42 -
Любовно стихотворение по Великден
Казват, че не всеки ден е Великден.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ, и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда от Еверест.
На любовта
всички възрасти са подвластни –
от подножието до върха.
Тя по всичко прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо - и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си, ум и плът,
губя всичко, което стигам,
губя представа за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях – велик.
Но аз те обичам и всеки ден,
и всяка нощ, и през всички мигове,
които
не зависят от мен.
Две сетива са ми много понякога,
понякога са ми малко и шест,
за да обхвана това очакване,
което се вижда от Еверест.
На любовта
всички възрасти са подвластни –
от подножието до върха.
Тя по всичко прилича на щастие,
но е състояние на духа.
Всичко е ново и още повече,
всичко е старо - и за пръв път.
Аз губя почва, небе, дар слово,
губя себе си, ум и плът,
губя всичко, което стигам,
губя представа за век и миг…
Но пък печеля
вечност от мигове.
И всеки от тях – велик.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275