От есенната яснота увлечени,

очите ни достигат всеки хребет.

Сега се вижда толкова далече,

че можем

да се вгледаме и в себе си.

 

Не пречи ни едно дърво да виждаме

гората си от изгреви и залези.

Да, аз и повече

съм те обичал,

обаче никога - по-малко.

 

В преддверието

чака есента

да доожънем вярното си лято,

невярващо за нищо на света,

че слънцето е лош работодател.

 

Все по на юг се спуска бавно то

и свети все по-тънко и разумно.

Но аз и на последното листо

ще ти напиша

двете първи думи.

 

А лятото - все още с голи глезени –

дори не чува моя послеслов.

В живота има повече поезия,

но само колкото у нас –

любов.

 

Поздрави и песни!
Финалът... Невероятно красив!

"А лятото - все още с голи глезени –

дори не чува моя послеслов.

В живота има повече поезия,

но само колкото у нас –

любов."

че ти хареса!
Поздрав!

В пруста чака есента.
Без последното листо
оцеляло в лятната гора.

образ. Човек го вижда.

лято и любов за есента...

Добра реколта, нали?
:)))

а финалът е гениален :)

още берем - миналата година бяхме приключили в началото на септември с гроздобера, значи - добра реколта! ;)

Радвам се, че ти хареса, а за финала - не знам.
Благодаря!
:)))

Дай, Боже, така да е и занапред!
И вече е ясно, че ще има наздраве...