Постинг
08.10.2009 17:32 -
Дългокрако стихотворение без рими
Всичко, което трябва, се случва –
за зло или за добро.
Тъй или инак, без теб се чувствам
като Адам без ребро.
Животът е низ от раздели и срещи,
обагрени с жива печал.
Трябва човек да изгуби нещо,
за да стане по-цял.
С ново име е старата улица,
с нов тротоар и грях.
Никога тук не е имало люляци,
та да въздишам по тях.
И аз не търся никакво вдъхновение,
нито пък рима на „ов”.
Всяка дума е цяло стихотворение,
а всяка жена - любов.
И това, че улицата е друга,
не значи, че аз съм друг.
Че ти си същата, не е чудно;
ти си чудото тук.
Гледам те как идваш към мене -
грях без смокинов лист –
като дългокрако стихотворение
на майстор-поантилист.
"Всяка дума е цяло стихотворение,
а всяка жена - любов."
Брависимо!
цитирайа всяка жена - любов."
Брависимо!
нали?
Благодаря, че прочете!
цитирайБлагодаря, че прочете!
Няма чудо, но няма и грешка.
цитирай
4.
анонимен -
slavimirgenchev1953
15.10.2009 23:08
15.10.2009 23:08
Трябва човек да изгуби нещо,
за да стане по-цял.
Споделяме едно гледище. :)))
цитирайза да стане по-цял.
Споделяме едно гледище. :)))
радвам се, сигурно и други хора мислят така.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52274