Постинг
11.10.2010 11:12 -
Топлината
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 6777 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2010 11:23

Прочетен: 6777 Коментари: 20 Гласове:
29
Последна промяна: 11.10.2010 11:23
Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват
са готови.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма
да те заслепи,
ако обърнеш гръб на хълма.
Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне.
Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
цитирайДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
2.
slavimirgenchev1953 -
Вечна му памет на Иван! Той умееше да изведе оригинален и обобщаващ смисъл от всяка картина.
11.10.2010 11:21
11.10.2010 11:21
ili4e написа:
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
цитирайВ ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
4.
slavimirgenchev1953 -
Благодаря, чудесно е, не бях го чел. ))) Да е жив и здрав бай Евстати!
11.10.2010 11:55
11.10.2010 11:55
wonder написа:
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
цитирай"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
6.
slavimirgenchev1953 -
Аз благодаря! Особено за провокираните детски спомени. Спорна седмица! )))
11.10.2010 12:02
11.10.2010 12:02
kapito написа:
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
7.
анонимен -
Призовавам блогарите в блог бг да ...
11.10.2010 12:48
11.10.2010 12:48
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
цитирайПричината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
цитирайдърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
цитирайИзпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
пастелна образност, харесах!
Поздрави
Валя
цитирайПоздрави
Валя
vili73 написа:
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
petgen написа:
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
14.
slavimirgenchev1953 -
Меланхолична е. Текстът е или на поет от старите, или е обработен народен. Поздрав!
11.10.2010 16:37
11.10.2010 16:37
roza17 написа:
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
yotovava написа:
пастелна образност, харесах!
Поздрави
Валя
Поздрави
Валя
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.
цитирайНека!Есен е.
eli23 написа:
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.
Нека!Есен е.
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!
цитирай
19.
slavimirgenchev1953 -
Благодаря за приятелските грижи! Хубав и спорен ден! ))))
12.10.2010 08:53
12.10.2010 08:53
makont написа:
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."
Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.
Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...
цитирайкръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."
Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.
Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог

Гласове: 52657