Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват
са готови.

Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма
да те заслепи,
ако обърнеш гръб на хълма.

Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне.

Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.

Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:

ДА СЛУШАШ

Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?

Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.


Иван Методиев

Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:

В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски

Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.

Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.

Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.

Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.

Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!

Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!

Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.

Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат

В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;

И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.

Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.

Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.

Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”

И красиво и тъжно...

пастелна образност, харесах!

Поздрави
Валя

Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.

да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!

"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."

Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.

Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...