Постинг
11.10.2010 11:12 -
Топлината
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 5998 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2010 11:23
Прочетен: 5998 Коментари: 20 Гласове:
29
Последна промяна: 11.10.2010 11:23
Мъгливо есенно поле.
Настръхналите мишелови
са свили нокти и криле,
но да плячкосват
са готови.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
и сто отключени гнезда
чернеят в тях като предадени.
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
но няма
да те заслепи,
ако обърнеш гръб на хълма.
Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне.
Освен неутолима скръб,
не съществува друго чувство.
Добре, че някой ти е скъп,
за да преминеш тази пустош.
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
цитирайДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
2.
slavimirgenchev1953 -
Вечна му памет на Иван! Той умееше да изведе оригинален и обобщаващ смисъл от всяка картина.
11.10.2010 11:21
11.10.2010 11:21
ili4e написа:
Поздравления, Слави! Вместо коментарни думи, предпочитам да напомня едно друго стихотворение. "Пустоща" и "нищото" ме подсетиха за него:
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
ДА СЛУШАШ
Да слушаш как в след летните мъгли
във капки се сгъстява светлината,
не е ли хубаво – шуми навън липата
и колко е щастлива, че вали.
Потръпва ожаднялото дърво,
разлива се над улиците сиви,
превръща се в дихания горчиви
и сякаш в още нещо, но в какво?
Едно листо край погледа кръжи
и с тънък звук денят се разпилява.
Петна от въздух... Вятър ли повява
в черупките на нашите души?
Така красиво всичко се руши,
че нищото върховен смисъл става.
Иван Методиев
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
цитирайВ ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
4.
slavimirgenchev1953 -
Благодаря, чудесно е, не бях го чел. ))) Да е жив и здрав бай Евстати!
11.10.2010 11:55
11.10.2010 11:55
wonder написа:
Аз ще ти подаря един стих на Евстати Бурнаски:
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски
Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.
Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.
Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.
Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
цитирай"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
6.
slavimirgenchev1953 -
Аз благодаря! Особено за провокираните детски спомени. Спорна седмица! )))
11.10.2010 12:02
11.10.2010 12:02
kapito написа:
Поздрав, Слави, за творбата ти!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне."
Тук се впечатлих особено много. Като на филм преминаха спомени от детството ми...
Благодаря!
7.
анонимен -
Призовавам блогарите в блог бг да ...
11.10.2010 12:48
11.10.2010 12:48
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
цитирайПричината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
цитирайдърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
цитирайИзпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
пастелна образност, харесах!
Поздрави
Валя
цитирайПоздрави
Валя
vili73 написа:
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
анонимен написа:
Призовавам блогарите в блог бг да напуснат в знак на протест!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Причината за това е невъзможността да се активира деактивиран блог!
Опцията е измама от страна на ИНВЕСТОР с цел кражба на авторски произведения!
А тези които искат да запазят блога си-нека никога не пробват опцията "деактивиране" как работи,защото ще останат без блог!
Моля, посочете откраднатите текстове! Заинтригувахте ме с това изказване.
petgen написа:
Разгърдени от есента,
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
дърветата край пътя
сядат
В пъдарската колиба спи
изгубен лъч от лятно слънце;
14.
slavimirgenchev1953 -
Меланхолична е. Текстът е или на поет от старите, или е обработен народен. Поздрав!
11.10.2010 16:37
11.10.2010 16:37
roza17 написа:
И при мен се случи така.
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
Изпращам ти текста на една песен, чиято музика е на Тодор Попов, но текстът чий е - не си спомням вече, за съжаление. Явно обаче ми е направил много силно впечатление, щом толкова години съм я запазила в паметта си.
Късната есен листите подгони.
Вехне полето. Лист гората рони.
Една сал нива, с погоряла ръж
Още жълтей се под вятър и дъжд.
Чуй как си тихо шепнат класовете:
„Колко е скръбна наща орис клета.
В немощ полягат нашите стебла,
пръскат се златни презрели зърна.
Ято след ято птици ни пилеят,
дивеч ни гази, бури ни люлеят.
В тежка забрава гинем ден и нощ.
Где е орачът и що чака йощ?!”
И красиво и тъжно...
yotovava написа:
пастелна образност, харесах!
Поздрави
Валя
Поздрави
Валя
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.
цитирайНека!Есен е.
eli23 написа:
Това е есента.Когато някой ти е скъп през всяка пустош се минава.Но не винаги го има(топлината). Твоите стихове отвяват мислите ми в зададената посока и те пътуват,пътуват...А сега е тъжно.
Нека!Есен е.
Нека!Есен е.
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!
цитирай
19.
slavimirgenchev1953 -
Благодаря за приятелските грижи! Хубав и спорен ден! ))))
12.10.2010 08:53
12.10.2010 08:53
makont написа:
да поспи и да не настине! Студено е, но ще преминем, ще се събуди и ще ни сгрее. Засега остава топлинката от твоите стихове! Хубава и спорна седмица!
"Бостанското плашило –
кръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."
Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.
Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...
цитирайкръст,
наметнат с ризата на ближен
и с крак, като лъжата къс –
се мъчи всуе да те стигне..."
Не знам защо, но много ме зарадва и усмихна точно това невероятно успешно пресъздаване на образа. Плашилото може да се погледне и като символ на онези препятствия по пътя, които привидно ни пречат да достигнем до онези "скъпи" хора и мигове, но всъщност олицетворява нашите смешни, неугледни страхове, които есента отключва и с чувството за пустота.
Хрумва ми идея да се направи един сборник-Сезони, примерно на автори от блога, а може и да други творци, който да представлява едно радващо преливане от настроения, светоусещания, чувствени римописи и природни метаморфози.Би могло да се допълни и с авторски снимки? ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52275