„Чапаев и Пустота“, Виктор Пелевин
Превод от руски: Таня Белова, 2002
...............................
Бронзовият Пушкин изглеждаше малко по-печален, отколкото обикновено — сигурно защото на гърдите му имаше червена препаска с надпис „Да живее първата годишнина от Революцията“.
…
На площада пред него бяха спрели два камиона с високи каросерии, обвити в яркоален плат; наоколо се люшкаше тълпа и долиташе гласът на оратора. Почти не различавах думите му, но от интонацията и картечното „р-р“ в „пролетариат“ и „терор“ долавях смисъла им.
…
Мнозина декаденти като Маяковски, явно доловили адския характер на новата власт, побързаха да й се предложат. Всъщност аз мисля, че ги е тласкал не съзнателният сатанизъм (бяха прекалено инфантилни за подобно нещо), а естетическият инстинкт: една червена пентаграма великолепно се съчетава с някоя жълта жилетка.
…
Асансьорът не работеше и трябваше да се изкачваме по тъмната стълба, от която пътеката още не беше задигната.
…
— Работата дори не е в самата пиеса — продължи той. — Ако трябва да използваме същото сравнение, едно време всеки от залата можеше да замери артистите с развалени яйца, а сега от сцената ежедневно се стреля с наган, да не говорим, че може да падне и някоя бомба. Така че помисли си: какъв е по-добре да бъдеш? Актьор или зрител?
…
— А бе нищо не съм направил. Направо ме досмешава като ти го разказвам. Публикувах едно стихотворение (според тях в някакъв неподходящ вестник), та там имаше една рима, която не им харесала: „Броневик“ — „но за миг“. Представяш ли си?
…
Разбира се, като всеки човек, който не се доверява безрезервно на властите, аз винаги носех револвера си, а завчера спокойно го бях употребил.
…
Вдигнах и огледах неговия маузер — беше отличен и съвсем нов. Наложих си да претърся куртката му и намерих пакет „Ира“, резервен пълнител за маузера и удостоверение на името на сътрудника на ЧК Григорий Фанерний. Да, помислих си, да. А можеше да съм наясно, още когато бяхме деца.
…
Клекнах и отворих ключалките на акушерската му чанта. Вътре имаше канцеларска папка с непопълнени бланки за арест, още два пълнителя, тенекиена кутия, пълна с кокаин, някаква медицинска щипка, изключително неприятна наглед (веднага я запокитих към ъгъла) и дебела пачка пари: от едната й страна — пъстри думски стотачки, а от другата — долари.
…
Когато препасах колана с висящия кобур и се огледах в огледалото, видях един напълно нормален болшевик.
….
Напрежението изчезна като по чудо. Жербунов отвори кутията, взе отварачката от покривката, гребна с нея чудовищно количество кокаин и бързо го разбърка във водката. Същото направи и Барболин — първо в своята чаша, а после и в моята.
— Сега вече не е срамота да пием и за световната революция — каза той.
Изглежда, че по лицето ми се изписа недоумение, защото Жербунов се подсмихна и обясни:
— Това, братле, води началото си от „Аврора“, от първоизвора. Нарича се „балтийски чай“.
….Той почука с пръст по чашата си.
— Не, Жербунов — отсякох, — ще ти пречи да работиш.
В погледа му се мерна нещо като обида.
— К’во ти става? — прошепна той. — Доверие ли ми нямаш? Ами че аз… Аз за революцията живота си давам!
— Знам, другарю — казах, — но кокаинът после.
…
Виждах всички лица като слети в едно плахо и същевременно нагло лице, стаено в гримасата на раболепно самодоволство.
…
Там наистина миришеше на нещо медицинско — може би на кръв.
…
Изведнъж спрях да се смея — не знам защо ми се стори, че двамата се канят да ме бият.
В интерес на истината, изобщо не ме беше страх от смъртта; в моето положение да умра щеше да е също тъй естествено и разумно, както да напусна някой театър, където по време на посредствен спектакъл е избухнал пожар. Никак не исках обаче в сетния ми път да ме изпращат ритниците и шамарите на почти непознати хора — изглежда, дълбоко в душата си не бях достатъчно християнин.
— Господа — казах аз, — предполагам разбирате, че скоро ще убият и вас.
…
Очите му ме гледаха приятелски и дори с известно съчувствие; заострената му брадичка го правеше да прилича на земски идеалист, но аз знаех доста неща за чекистките похвати, та в душата ми се прокрадна сянка на подозрение.
…
Пътят, по който вече толкова години се опитва да поеме Русия, отново и отново сключвайки нещастния си алхимически брак със Запада.
…
След като сеансът приключи, настъпва ефектът на разтоварването — съвместното излизане на участниците от състоянието, преживяно току-що като реалност. Всъщност, характерното за човека стадно чувство се използва с лечебна цел.
21.01.2016 19:14
Дочете ми се още.
Дочете ми се още.